Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Той имаше много причини, за да дойде и до обратното заключение. Беше установил, че семейството не е познавало съперника му преди това, че той е бил представен на Мериън Уейд едва един час преди дуела, а след това не е говорил с нея.
Така гледаше Скарт на случката е двете ръкавици, смятайки я за случайно съвпадение.
Но после идваше срещата в парка — срещата, на която той беше свидетел. Можеше ли тя да бъде случайна? Можеше ли тя да има друг освен любовен характер?
Малко вероятно беше. Но въпреки това ревнивият Скарт под влияние на виното сериозно се отдаде на тази мисъл и започна почти да храни надежда, че е така. Уви, това трая само миг — къс и мимолетен — и после отново изпадна в съмнение.
Сега вече Хенри Холтспър беше станал кошмар в живота му, срещу който трябваше отсега нататък да насочва своята най-горчива омраза. Той вече беше направил нещо, за да се осведоми за общественото положение и характера на своя съперник, но беше научил твърде малко. Някаква тайна обгръщаше действията на Черния конник и Скарт можа да разбере само, че той е богат благородник, който отскоро се е заселил наблизо, а домът му е една стара къща, известна под странното име Стоун Дийн.
Скарт научи също, че Холтспър е непознат на повечето, ако не и на всички изтъкнати семейства, които живееха наоколо, макар да казваха, че той дружел с други, от по-далеч, и че досега се е държал настрани от съседите си не защото нямал възможност да се запознае с тях, а защото нямал желание.
Говореше се, че част от живота си бил прекарал в колониите в Америка, а фактът, че го виждаха придружен от един млад индианец, който му служеше за телохранител, потвърждаваше този слух.
Скарт не научи нищо друго за своя победител, освен че за някакви услуги често използувал двама души от близката околност — един дървар на име Денси и един от същия занаят, по-млад, наречен Уолфорд.
Капитанът на кирасирите не би си направил труда да събира тези сведения, ако нямаше предвид някакъв план, но и досега той не виждаше много ясно за какво могат да му послужат те. Всъщност никога през живота си капитан Скарт не се беше чувствувал по-безпомощен да се отърве от съперник, застанал на пътя му така нахално, както сега.
Да предизвика врага си и да се бие пак с него не можеше и да се помисли, особено след такъв край на последната битка. Животът на Скарт му беше подарен и законите на честта му забраняваха да поиска втора подобна среща, дори и да имаше желание за това. Но допирът на шпагата на кавалера му беше показал колко остра е тя и той нямаше никакво желание да я предизвиква отново. Макар че горещо копнееше за отмъщение, той не мислеше да го търси по този начин, а все още нямаше ясна представа по какъв друг начин да го намери.
Той бе отдал на тези свои мисли повече от час, но облакът, който все още засенчваше намръщеното му чело, показваше, че са били безплодни. Виното, поглъщано на големи глътки, беше изпито напразно. Желанието за отмъщение, подхранвано дори по този начин, не можа да му подскаже план, който да го задоволи.
Най-после изглежда, че му хрумна идея, за изпълнението на която му трябваше още един човек. Той се изправи, тръгна към вратата и бързо излезе от стаята.
Върна се след малко, следван от един войник — младеж, чието лице можеше да мине за приятно, ако изразът му не беше някак си мек, почти глупав.
— Е, Уидърс, — попита офицерът, щом влязоха в стаята, — видя ли двамата дървари?
— Само единия, капитане. Старият, Денси, още не се беше върнал, но дъщеря му каза, че го очаква през нощта.
— А другия?
— Уъл Уолфорд ли? Да, капитане, видях го и му предадох вашето съобщение.
— Аха, значи ще дойде при мене, така ли?
— Страхувам се, че няма, капитане.
— Защо?
— Странен човек е този Уъл Уолфорд. Познавах го още преди да напусна графството и да се запиша вън войската. Той е опак човек, такъв си е.
— Но защо ще е опак с мене? Той знае, че не бих му сторил зло.
— След това, дето се случи, той се страхува да ви срещне, капитане. Затова мисля, че няма да дойде.
— След това, дето се случи ли? А какво се е случило? Ти ме учудваш, човече!
— Искам да кажа, капитане, след онова, дето се случи между вас и него ей там в стария лагер.
— Между мене и него ли? За кого мислиш, Уидърс? За Черния конник ли, както селяните наричат този…
— Не, капитане, аз говоря за Уъл Уолфорд.
— А какво, ако мога да попитам, се е случило между мастър Уъл Уолфорд и мене? Не си спомням човек с подобно име.
— Спомняте ли си Робин Худ, капитане? Оня, който се одързости да удари ваше превъзходителство с лъка си?