Академия за вампири

Примигнах от изненада. Не бях се замисляла за това.

— Така е.

— Хей, Роуз — извика Зандър, като едва не разля питието си по пътя към мен. — Какво е усещането?

— Усещането от кое?

— Да се оставиш някой да пие от кръвта ти?

Другите се смълчаха и в стаята надвисна някакво напрегнато очакване.

— Тя не е вършила това — обади се Лиса с предупредителна нотка в гласа. — Вече ти го казах.

— Да, да. Зная, че нищо не е имала с Джеси и Ралф. Но вие двете сте го правили, нали? Докато не бяхте тук.

— Я зарежи това — рече Лиса. Внушението й действаше най-добре при директен контакт очи в очи, а сега вниманието му беше насочено към мен, не към нея.

— Искам да кажа, че е готино и всичко останало. Вие двете сте правили това, което е трябвало да се прави, нали? Не е същото като да си нейна захранваща. Исках само да зная какво е усещането. Даниела Шелски веднъж ми даде да я ухапя. После ми каза, че нищо особено не била усетила.

От момичетата се изтръгна едно колективно «ужас». Секс и пиене на кръв от дампирите се възприемаше като мръсна работа, но между мороите бе равносилно на канибализъм.

— Ти си такъв лъжец — обади се Камила.

— Не, говоря сериозно. Беше само едно малко ухапване. Тя обаче не се въодушеви чак толкова, колкото се случва със захранващите. Нали? — Той отпусна ръката си на рамото ми. — Та как е?

Лицето на Лиса се скова и побледня. Алкохолът бе притъпил чувствата й, но аз можех да разчета достатъчно, за да съм наясно какво изпитва. Черни плашещи мисли нахълтаха в мен, при това подсилени със солидна доза ярост. Обикновено тя успяваше да обуздава чувствата си — за разлика от мен, — но досега не бях засичала в нея толкова мощен прилив на едва сдържани емоции. Не, веднъж и това се бе случвало, на едно парти, подобно на сегашното, няколко седмици, след като отведоха госпожа Карп.

Купонът онази вечер бе организиран от Грег Дашков, далечен братовчед на Натали. Очевидно родителите му разполагаха с доста връзки сред висшите кръгове, защото стаята на Грег бе сред най-просторните в цялата сграда. Преди трагичната злополука Грег беше приятел с Андре, по-големия брат на Лиса, затова беше безкрайно щастлив, когато му възложиха ролята на попечител на Лиса. Именно той започна да я въвежда сред подбраното висше общество. Грег се зарадва също на възможността да вземе и мен под крилото си, така че онази вечер двете се чувствахме като у дома си. За второкурсник като мен общуването с висшите представители на аристокрацията на мороите действително беше адски голяма работа.

Онази вечер пих доста, но въпреки това не изпусках Лиса от погледа си. През цялата вечер тя бе на ръба на раздразнението, уморена от многочисленото и шумно обкръжение. Но никой не го забеляза, тъй като тя общуваше с лекота е всички наоколо. Алкохолното опиянение ми пречеше да улавям докрай нейните чувства, но след като Лиса изглеждаше добре, не се тревожех чак толкова много.

Внезапно Грег прекъсна по средата поредната си целувка с мен и се загледа над рамото ми към нещо друго. И двамата седяхме на един стол, по-точно аз се бях настанила върху коленете му, затова трябваше да извия врата си, за да хвърля бегъл поглед в същата посока.