Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Какво става?
Той поклати глава, развеселен и едновременно раздразнен.
— Уейд е довел своята захранваща.
Проследих погледа му до ъгъла, където Уейд Воуд се бе изправил, преметнал ръка през рамото на едно момиче на моята възраст. Тя беше от човешката раса, доста красива, с къдрава руса коса и порцелановобяла кожа заради загубата на кръв. Още няколко момчета се навъртаха около нея и Уейд, като се смееха и понякога я погалваха по лицето и косата.
— За днес вече достатъчно е захранвала — отбелязах аз, когато видях колко е пребледняла и смутена.
Грег плъзна ръка зад врата ми и ме извърна към себе си.
— Те няма да я наранят.
Продължихме да се целувахме, когато усетих някой да ме потупва по рамото.
— Роуз.
Вдигнах глава към лицето на Лиса. Разгневеното й изражение ме стресна, понеже не бях доловила промяната в емоциите й. Май бях прекалила с бирата тази вечер. Изсулих се от скута на Грег.
— Къде отиваш? — попита ме той.
— Ей сега ще се върна. — Издърпах Лиса настрани, като внезапно ми се прииска да бях по-трезва. — Какво не е наред?
— Онези там.
Кимна към момчетата и захранващото момиче. Тя бе заобиколена от шумната група, но когато се обърна да погледне едното от момчетата, забелязах дребните червени белези по шията й. Може би си бяха устроили с нея нещо като групово захранване, като я бяха хапали поред, правейки й гнусни предложения. А тя, замаяна и забравила за всякакво приличие, им бе позволила да правят с нея всичко, което искаха.
— Не могат да си позволяват това — каза ми Лиса.
— Тя е захранваща. Никой не може да ги спре.
Лиса ме погледна умоляващо. Наранена, разгневена, вбесена.
— Ще го позволиш ли?
От нас двете винаги аз бях по-агресивната, грижех се за нея още откакто бяхме съвсем малки. Като я видях толкова разстроена, молеща ме да уредя нещата, не можах да устоя. Кимнах леко и се запътих, препъвайки се, към групата.
— Толкова отчаяно ли си го закъсал, Уейд, че трябва да дрогираш момичета, за да бъдат с теб? — попитах го аз.
Той вдигна глава. Тъкмо плъзгаше устните си по шията на момичето.
— Защо питаш? Насити се на Грег и сега искаш и мен ли?
Сложих ръце на кръста с надеждата, че изглеждам достатъчно свирепа. Всъщност ми се повдигаше от алкохола.
— На този свят няма достатъчно дрога, за да ме накара да се приближа до отрепка като теб — заявих аз. Някои от приятелите му се разсмяха. — Но може да се пробваш с някое от другите момичета. Мисля, че вече са достатъчно пияни, за да ти излезе късмета. Но повече не се нуждаеш от това момиче. — Сега се засмяха още няколко от останалите.
— Това не е твоя работа — изсъска той. — Тя е просто обяд. — Да се сравняват захранващите с храна, беше само с една степен по-малко гадно от това да се наричат дампирите кървави курви.
— Това тук не е зала за захранване. Никой не иска да гледа това.
— Да — съгласи се едно момиче от по-горните класове. — Отвратително е. — Няколко от приятелките й кимнаха утвърдително.
Уейд ни изгледа кръвнишки. Най-вече мен.
— Чудесно. Тогава никой от вас няма да бъде принуден да ни гледа. Хайде. — Сграбчи захранващото го момиче за ръката и го издърпа навън. То го последва със залитане и олюляване, докато продължаваше тихо да скимти.
— Направих най-доброто, на което съм способна — казах аз на Лиса.
Тя се вгледа в мен, все още шокирана.
— Но той току-що я завлече в стаята си. И там ще прави с нея дори още по-лоши неща.
— Лис, и на мен не ми допада, но не мога да го преследвам, нито да му забраня. — Потърках челото си. — Бих могла, разбира се, да се опитам да го халосам здраво или нещо от този сорт, но имам чувството, че всеки момент ще повърна.
Лицето й се смрачи. Прехапа горната си устна.
— Той не може да върши това.
— Съжалявам.
Върнах се при стола на Грег, но от случилото се ми остана кофти чувство. И аз като Лиса не исках да гледам как се възползват от захранващото момиче. Всичко това ми напомняше за действията, които момчетата морои се опитваха да вършат с момичета дампири. Но не можех да спечеля тази битка или поне не тази вечер.
Няколко минути по-късно, когато Грег ме бе завъртял така, че да може по-добре да вижда врата ми, забелязах, че Лиса я няма. Тутакси скочих от скута му, за малко да падна на пода. Огледах се тревожно във всички посоки.