Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Да. Онзи, за който ти събирах информация. Кой го кара?
— Помощникът ти. Той доста те харесва, а и би искал да преразгледаш някои от оценките, които си дал в длъжностната му характеристика.
— Ще си помисля. Кой друг е тук с теб?
— Моят човек, Бърт Милс. Той е тук отвън. И Бил Бренън.
— Бренън? Той върна ли се?
— Само за един ден.
— Разкажи ми какъв е планът.
— Ами пуснах четири кутии с нещо, наречено ТНХ, някакъв нов упойващ газ…
— Сендмен.
— Да, това е кодовото му наименование. Казват, че е много силен. Кутиите имат часовници. Имаме още около час и четвърт.
— За какво?
— За туй-онуй.
— Кого ще вземеш със себе си?
— Теб, Лиза и още двама. Това е всичко, което мога да кача на един Ми-28, но тези доказателства са напълно достатъчни, за да освободим и всички останали.
— Бих искал да остана тук — кимна Холис.
— Знам, че би искал, Сам. Но ти знаеш твърде много и аз не мога да те оставя в ръцете им. — Алеви се поколеба, после го попита. — Измъчваха ли те?
— Буров — кимна Холис. — Но с минимални последици. Тежката артилерия пристига утре от Лубянка с полиграф и електрошокови устройства.
— Значи съм пристигнал тъкмо навреме.
— Да. Суриков и внучката му напуснаха ли страната?
— Да. Миналата събота. Ленинградския канал.
— Сигурен ли си? — Холис се вгледа в него на слабата светлина.
— Да.
— Ще трябва да преговаряш и за жените, и за всички останали тук, Сет — каза Холис.
— Ландис спомена за жена си. Какви са тези жени?
— Рускини. Повечето са политически затворници. Има и около шейсет или повече деца…
— Боже Господи… — Алеви поклати глава. — Сетих се, че може да са им осигурили някакви жени. Но съпруги… деца… Привързани ли са към… Е, предполагам, че са. Опитвам се да възприема всичко това…
— Има и шест отвлечени американки, както и други руснаци от ГУЛАГ, като лагерния лекар и сестрите. Те ще влязат в споразумението за трите хиляди къртици, срещу които ще правим размяната.
— Знаеш ли, Сам, ти си истински американец — каза Алеви и погледна към Холис. — Наистина. Ти действително искаш да спасиш света, или поне онези от жителите му, които си срещнал и харесал. Е, добре, след тази вечер ще бъдем в добра позиция, за да се пазарим.
— Докъде смяташ да прелетиш с един Ми-28 с осем души на борда? — попита Холис.
— Зависи откъде духа вятърът.
— Мисля, че нито посланикът, нито Чарли Банкс ще бъдат очаровани, ако видят как един отвлечен вертолет се приземява в двора на посолството.
— Ще обсъдим това по време на полета.
— Сет, не можеш да стигнеш с Ми-28 с осем души на борда до нито една точка в свободния свят. Имаш ли предвид някакво място за зареждане, или резервен вертолет?
Лиза влезе в стаята, облечена в син анцуг и маратонки, и Алеви предположи, че това вероятно е лагерната униформа. За момент тя замръзна на мястото си, докато възприеме Алеви в униформата на офицер от КГБ, след което се хвърли към него и го прегърна.
— Сет. О, Боже мой…
— Трябва да действаме бързо — освободи се Алеви от прегръдките й. Тя кимна и взе канадката си от закачалката.
— Трябва да си взема иконата…
— Това не е твоята икона — Алеви я задържа за ръката.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е копие, Лиза. В него има предавател. Така ви открихме.
Лиза се втренчи в него, после в Холис.
— Това беше за всеки случай — каза Алеви. — Ако ви сполети нещо непредвидено. Проверих в Лубянка и Лефортово с радиопредавателя и не получих, отговор на сигнала.
— След това добави: — Надявах се, че като се имат предвид сърпът и чукът, ще ти разрешат да задържиш иконата. Вероятно мислят, че са го направили семейство Келъм. Истинската икона е непокътната.
Лиза за известно време остана мълчалива, като гледаше последователно двамата мъже, после се приближи към Алеви.
— Знаеш ли какво ми причиниха тук?
— Страхувам се, че се досещам. Точно в това е проблемът: в онова, което причиняват на хората. Бърт Милс ни чака отвън — каза той на Лиза. — Той, аз и Сам имаме малко работа тук. Ще трябва сама да стигнеш до вертолетната площадка. Бренън е там, при радиопредавателя. Може да му трябва помощ за руския, ако някой му се обади. Капитан О’Шей е на площадката във вертолета. Скоро и ние ще дойдем.
— Забрави това, Сет — каза Лиза. — Сам и аз стигнахме дотук заедно и няма да се разделим сега.
— Изобщо не си прави труда да спориш с нея — каза Холис на Алеви.
— Знам — кимна Алеви. Той извади два автоматични пистолета със заглушители и ги подаде на Лиза и Холис. Холис взе канадката си и тръгна към вратата.
— И още нещо — Алеви задържа Холис за ръката. — Мисля, че можем да отделим за това шейсет секунди.