Школа за магии (Книга втора)

— Къде искате да отидете? — прошепна Холис.

— В щаба — отговори Алеви.

Холис посочи надясно.

Те се затичаха покрай пътя и след няколко минути видяха осветената фасада на сивата бетонна постройка. Спряха и приклекнаха в канавката край реката.

— Няма съветско знаме, нито пък други символи — отбеляза Алеви.

— Това е Америка — каза Лиза. — Но вътре в сградата е съвсем друга история.

— Какъв е планът ти, Сет? — попита Холис.

— Трябва да обезвредим щаба им, комуникационната система и подслушвателните им съоръжения, стига, разбира се, да успеем. Освен това ни трябват още двама пътници за вертолета.

Холис помисли за семейство Ландис, защото знаеше, че синът им няма да е от голямо значение във вече претоварения вертолет. Помисли и за генерал Остин и капитан Пул.

— Изборът е труден, Сет — каза той. — Но имам няколко кандидати.

— Ще те улесня. Буров в лагера ли е?

Холис погледна Алеви и кимна.

— Предполагам, че това е професионалният подход.

— Дяволски сигурно е, че е така. Да не споменаваме за личната ми обида заради забележката му за мръсните евреи. Предполагам, че и вие, приятели, имате да му връщате за някои неща.

— Това не е отмъщение, Сет — отговори Лиза, — но ако ти трябва, знаем къде е.

— Вторият човек, който ми трябва, е най-висшестоящият от американците тук — кимна Алеви.

— Това е генерал Остин — отговори Холис. — Знаеш ли къде можем да го намерим?

— Да.

— Добре. — Алеви показа главата си над ръба на канавката и погледна към сградата на щаба. — Разкажи ми за щаба — каза той.

— Вероятно в караулката има часови — отговори Холис. — Щом влезеш вътре, ще видиш пропуск и дежурен офицер. Свързочната се пада вляво. — Холис обясни на Алеви и Милс разположението на помещенията в сградата и заключи: — Килиите са на първия етаж, по средата на задната част на сградата. Джак Додсън е в една от тези килии и той е американецът, който аз искам да дойде с нас — добави Холис.

— Не — отговори Алеви. — Ще вземем генерал Остин.

— Не си прав.

— Не можеш да намериш Остин и Буров без наша помощ, Сет — каза му Лиза. — Ако Сам иска Додсън, ще вземеш Додсън.

— Няма да го взема, ако не е годен за транспортиране — ядосано отговори Алеви.

— Ще го вземеш, стига още да диша — каза Холис.

— Аз не го познавам, Сет, ти също, но той е човекът, който си е спечелил правото да тръгне с нас. Въпросът е приключен.

— Добре — троснато отговори Алеви. — Колко души мислиш, че има в щаба по това време?

— Според информацията, която имам от помощника на генерал Остин, капитан Пул — отговори Холис, — там трябва да са дежурният офицер, свързочникът, сержантът от отряда за охрана в стаята на охраната, близо до килиите, един или двама войници от отряда на КГБ и един-двама шофьори, които по това време може и да не са в сградата. Има и шест или седем души в залата за подслушване — добави той, — към която са свързани всички звукови сензори и подслушвателни устройства в лагера. Това е стаята, която трябва да обезвредим, ако искаме да се движим свободно из лагера.