Петдесет нюанса сиво

- За теб.

- И реши, че е било удоволствие за теб да ме познаваш някъде там в миналото. Питам се дали си имала предвид познаване в библейския смисъл на думата.

По дяволите! Изчервих се.

- Не знаех, че си падаш по Библията.

- Като дете ходех на неделно училище, Анастейжа. Доста неща научих там.

- Не си спомням да съм чела за щипки за зърна в Библията. Може би са те учили от някоя по-нова версия.

Устните му се извиха в усмивка. Не можех да откъсна очи от устата му

- Е, така и предполагах. Значи съм взел правилното решение да мина да ти напомня какво удоволствие е било за теб да ме познаваш.

Гледах го с отворена уста. Пръстите му се плъзнаха от ухото към брадичката ми.

- Как намирате идеята ми, госпожице Стийл?

Очите му горяха в моите, погледът му беше предизвикателен, устните му леко разтворени. Чакаше като змия, навита и готова да скочи и да ухапе. Стомахът ми сгърчен от възбуда, влага между краката ми. Хвърлих се към него. Той успя да се дръпне и в следващата секунда бях просната на леглото, закована под него, ръцете ми изпънати нагоре и уловени в неговите над главата ми, другата му ръка беше стиснала здраво лицето ми, а устатата му беше върху моята.

Езикът му се плъзна бързо, властно, със сила. Подчиняваше всяка част от мен, завладяваше я и я правеше своя територия. Усетих го с цялото си тяло. Усетих ерекцията му. Желаеше ме. Вътрешностите ми се обърнаха от сладко желание. Не хубавата секси Кейт с нейните още по-секси бикини, не някоя от онези петнайсет, не злата госпожа Робинсън, а мен. Този мъж желаеше мен. Моето друго аз грееше от щастие, и как само грееше можеше да освети цял Портланд. Той спря да ме целува. Отворих очи. Той ме гледаше питащо

- Имаш ли ми доверие? попита задъхано.

Кимнах. Сърцето ми биеше в ребрата, кръвта ми минаваше през тялото ми със скоростта на гръмотевица.

Той бръкна в джоба на анцуга си и извади сребристосивата вратовръзка. Вратовръзката, която оставяше следи по кожата от втъканите в нея фигурки. Бързо омота китките ми, но този път завърза единия край на вратовръзката за решетката на леглото. Провери дали възелът е здрав.

Така или иначе нямах намерение да бягам. Бях буквално закована за кревата. И ужасно възбудена.

Той стана от леглото, погледна ме, очите му бяха потъмнели до черно от желание. Гледаше ме с облекчение, триумфално.

- Ето, така е по-добре каза и се усмихна дяволито. Наведе се и започна да събува едната ми гуменка. „О, не, не, не краката ми! Досега тичах".

- Не опитах се да протестирам и да го изритам.

Той спря.

- Ако се съпротивляваш, ще ти вържа и краката. Ако вдигаш шум, ще ти завържа устата. Така че тихо! Катрин сигурно подслушва.

„Да ми завърже устата? Кейт!" Млъкнах.

Той бавно, но ловко махна обувките и чорапите ми и изу анцуга ми. „Господи, с какви бикини съм?" Той ме повдигна леко, издърпа завивките изпод мен и ме сложи на чаршафите.

- Дотук добре каза и облиза долната си устна бавно, много бавно. Пак хапеш тази устна, Анастейжа, а знаеш как ми действа това. И за предупреждение постави дългия си показалец върху устата ми.