Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Искам да те докосна.
- Знам каза той и ме целуна, пръстите му продължаваха да влизат и излизат от мен в същия ритъм, палецът му обхождаше и притискаше клитора ми, а езикът му следваше ритъма на пръстите му. С една ръка държеше косата ми, за да не мърдам глава. Краката ми се сковаха. Бях готова и тогава той забави и нежно се отдръпна. Бях на ръба, а той ме свали обратно долу. И пак до ръба, и пак надолу, и пак до ръба, и пак надолу. Бях си загубила окончателно ума. „Моля те, Крисчън" пищях наум.
- Това е наказанието ти. Така близо до края и така далеч. Това удоволствие ли е? Дишаше тежко в ухото ми. Скимтях напълно изтощена и изгубена в това еротично... изтезание.
- Моля те хленчех аз. Дали накрая щеше да се смили над мен?
- Как искаш да те чукам, Анастейжа?
Тялото ми затрепери отново. И той пак застина.
- Моля те...
- Кажи ми какво искаш, Анастейжа.
- Ти... знаеш. Почти плачех.
- Дали да те чукам така, или иначе, или пък еди-как си? Имаме голям избор. Дишаше в устните ми. После измъкна ръката си, пресегна се към нощното шкафче, взе презерватива, изу много бавно бикините ми, а аз гледах като хипнотизирана трескавите му очи.
- Това ли е удоволствие? каза той и бавно прокара ръка по пениса си.
- Беше само шега... изскимтях. „Моля те, Крисчън, чукай ме!"
Той ме погледна учудено и продължи да прокарва ръка по пениса си.
- Шега? Гласът му беше зловещо тих.
- Да. Моля те, Крисчън.
- Значи ми се смееш?
- Не изхленчих.
Бях топка сексуално напрежение. Той ме изгледа преценяващо, може би за да определи степента на възбудата ми. После внезапно ме грабна и ме обърна по корем. Това ме изненада. Бях вързана и можех да се опра само на лакти. Той сгъна рязко двата ми крака в коленете, така че дупето ми се надигна високо. Плесна ме силно по него и в същата секунда, преди изобщо да реагирам, влезе рязко и със сила в мен. Извиках от удара, от внезапното му проникване и на секундата свърших. Не веднъж, а два пъти един след друг, напълно разпадаща се под него, докато той продължаваше мощно да пробива в мен. Не спираше. Не можех повече, бях напълно изцедена, но после усетих как поредният оргазъм започна да напира и... „Не, не е възможно..."
- Хайде, Анастейжа, отново! ръмжеше той през стиснати зъби. Тялото ми откликна веднага в разкъсващи конвулсии. Крещях името му. Разпаднах се на милиони малки частици. Крисчън застина и най-накрая съвсем тихо свърши.
- Това удоволствие ли беше? каза през зъби.
Лежах напълно изтощена, със затворени очи. Той леко излезе от мен, стана и се облече. После се върна при мен, развърза внимателно ръцете ми и дръпна надолу тениската ми. Разтърках китки и се засмях при вида на отпечатъците от вратовръзката на китките ми. Оправих сутиена си, а той придърпа завивките над мен. Гледах го напълно зашеметена.
- Беше върхът на удоволствието прошепнах.
- Ето пак тази дума.
- Не я ли харесваш?
- Никак.
- О!... Не знам... Мисля, че има доста благоприятен ефект върху теб.
- Вече и благоприятен ефект, така ли? Колко още според вас, госпожице Стийл, може да бъде наранявано моето его?
- Не мисля, че на егото ти му има нещо. Но в момента, в който го казах, самата аз не си повярвах. Някакво неуловимо усещане мина през съзнанието ми, но изчезна на мига, преди да успея да го хвана.
- Ти мислиш? Гласът му беше нежен. Лежеше до мен, надигнат на лакът, аз бях само по сутиен.
- Защо не обичаш да те докосват?
- Просто не обичам. Целуна ме нежно по челото. Значи този имейл е твоята представа за шега?
Усмихнах се извинително и свих рамене.
- Явно. И все още обмисляш предложението ми?
- Да, това „неприлично предложение". Да, обмислям го. Но имам много въпроси по него.
Той се усмихна с облекчение.
- Бих бил разочарован, ако нямаше въпроси.
- Щях да ти пратя всичко по мейла, ако ти не ме беше прекъснал.
- Коитус интеруптус.
- Знаех си, че някъде дълбоко заровено в теб има чувство за хумор.
- Много малко неща са смешни, Анастейжа. Помислих, че ми казваш не, не на дискусия по договора, не на всичко... Гласът му падна съвсем.
- Още не съм решила. Не знам. Ще ме връзваш ли с каишка за врата?
Той вдигна учудено вежди.
- Ти си правила проучването, Анастейжа. Не знам, наистина не знам. Никога не съм го правил с никого.
О, дали трябваше да се учудвам на това? Не знаел? Той не знаел!?
- А теб връзвали ли са те за врата? прошепнах.
-Да.
- Мисис Робинсън?
- Мисис Робинсън! Като в онази стара песен! Той се засмя високо, свободно, необременено, изглеждаше така млад и безгрижен. Естествено бликащ заразителен смях.