Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Щеше да е добре да имаше с кого да сподели тревогата си, но с компанията нещата си бяха съвсем постарому. Каруцата все така тракаше по напукания древен път с Кай, мълчалив и мрачен, на капрата. Баяз не говореше с изключение на някоя и друга лекция за качествата на великия водач, качества, които той самият повече от очевидно не притежаваше. Лонгфут вървеше напред като съгледвач, набелязваше маршрута им и се вясваше през ден-два само колкото да ги информира колко умело се справя със задачата си. Феро се мръщеше на всичко и всеки и ръцете й все бяха в близост до оръжията. На моменти на Джизал му се струваше, че гневът й е насочен най-вече към него. Рядко проговаряше и все на Деветопръстия, но най-често просто се зъбеше, напомняйки му да внимава за засади, да прикрива по-добре следите им или за възможността някой да ги следи.
Деветопръстия, от друга страна, беше истинска загадка. Когато го видя за пръв път пред портите на Агрионт как зяпаше с отворена уста, Джизал беше решил, че севернякът е просто животно. Но тук, сред пустошта, правилата бяха други. Тук не можеш да обърнеш гръб на някого, когото не харесваш. Не можеш да го избягваш, да говориш и да се присмиваш зад гърба му. Тук си като вързан за спътниците си и може би точно поради тази причина Джизал бавно започваше да стига до прозрението, че Деветопръстия май все пак е човек. Глупав главорез и ужасно грозен, но все пак човек. Откъм умствен багаж и култура той се нареждаше доста по-назад от най-долния селяк в Съюза, но въпреки това от цялата група именно него Джизал мразеше най-малко. У него нямаше от помпозността на Баяз, от потайността на Кай, от самохвалството на Лонгфут, нито от проклетията на Феро. Не е срамно, реши Джизал, да потърсиш съвет от някой фермер как се отглеждат растения или от някой ковач как се правят брони, независимо колко са мърляви, грозни или колко долен е произходът им. Затова какво толкова, ако поискаш съвет от закоравял убиец по въпросите за насилието и битките?
— Разбирам, че си водил мъже в битка — поде темата Джизал.
Севернякът бавно извърна тъмните си очи към него.
— Неведнъж.
— Също така си се бил на дуели.
— Ъхъ. — Почеса бузата си, нашарена от разкривени белези и набола брада. — Тези не са ми от трепереща ръка при бръснене.
— Предполагам, ако чак толкова ти трепери ръката, може би ще е по-разумно да си пуснеш брада.
Деветопръстия се разхили. Джизал беше почти свикнал вече с вида му. Все повече откриваше у него простодушната маймуна вместо побъркания убиец.
— Прав си, може — отвърна севернякът.
Джизал се замисли за момент. В никакъв случай не искаше да изглежда слаб, но, от друга страна, реши че с откровеност по-лесно ще спечели доверието на простия човек. Щом върши работа при кучетата, защо да не стане и за северняците?
— А аз никога не съм участвал в истинска битка — замислено каза той.
— Сериозно, не може да бъде!
— Истина е. В момента приятелите ми са в Англанд, бият се с Бетод и неговите диваци.
Очите на Деветопръстия се извърнаха към него.
— Имам предвид… така де… бият се с Бетод. И аз щях сега да съм там, ако Баяз не ме бе помолил да се присъединя към това… начинание.
— Тяхната загуба е добре дошла за нас.
Джизал впери поглед напред. От някой по-остроумен източник това би прозвучало като сарказъм.
— Естествено, тази война бе започната от Бетод. Подла и напълно непредизвикана агресия от негова страна.
— За това си абсолютно прав. Бетод открай време го бива в започването на войни, но това, в което е още по-добър, е печеленето им.
— Нямаш предвид, че ще победи Съюза, нали? — засмя се Джизал.
— Виждал съм го да побеждава и с по-малки шансове за успех, но ти си знаеш най-добре. Не всички имаме твоя огромен опит.
Смехът на Джизал секна. Този път беше почти сигурен, че това е ирония. Замисли се. Дали Деветопръстия не го гледа иззад белязаната си вяла и очукана маска вместо лице, мислейки „леле, какъв глупак“? Възможно ли е Баяз да се окаже прав? Има ли наистина нещо, което може да се научи от този северняк? Реши, че само един е начинът да разбере.
— Как изглежда битката?
— Битките са като хората. Няма две абсолютно еднакви.
— Какво имаш предвид?
— Представи си, че се събуждаш посред нощ от трясък и викове. Изскачаш навън от палатката и нагазваш в снега, а панталонът ти се свлича до коленете. Навсякъде около теб се избиват хора. Единствената светлина идва от луната и нямаш представа кой е свой и кой е враг. Нямаш и оръжие, с което да се биеш.