Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Объркващо — каза Джизал.
— Точно така. А сега си представи, че пълзиш по корем в калта. Навсякъде около теб виждаш само тъпчещи крака. Опитваш се да се измъкнеш, но няма къде да се денеш. От гърба ти стърчи стрела, а задникът ти е посечен от меч. Пищиш като заклано прасе и знаеш, че всеки момент ще те наръгат с копие в гърба, но не знаеш нито откъде, нито кога ще дойде последният удар.
— Болезнено — каза Джизал.
— И то много. Сега пък си представи, че стоиш насред кръг от щитове, не повече от десет разкрача широк. Зад щитовете мъжете реват колкото им глас държи. Освен теб в кръга стои още един, за когото знаеш, че е най-коравото копеле в целия Север. Знаеш също, че само единият ще остане жив.
— Хм.
— Точно така. Тези три варианта харесват ли ти?
Нямаше нужда Джизал да отговаря, затова Деветопръстия продължи.
— Така си и мислех. Да ти кажа честно, на мен също. Бил съм във всякакви битки, сражения и мелета. Повечето започваха с пълна бъркотия и завършиха така, както започваха. Нямаше случай, в който да не съм бил на крачка от опасността да се насера в гащите.
— Моля, ти ли?
— Безстрашието е за глупаци — изсмя се севернякът. — Единствените, които не изпитват никакъв страх, са мъртвите или онези, които всеки момент ще са мъртви. Страхът ти дава предпазливост, учи те да уважаваш врага и да стоиш настрана от размахани остри предмети. Все полезни уроци, ако питаш мен. Страхът може да те измъкне жив, а това е най-доброто, на което да се надяваш във всяка битка. Всеки, който не е пълен идиот, се страхува. И как използваш страха си е единственото, което има значение.
— Да се страхувам значи? Това ли е съветът ти?
— Съветът ми е да си намериш някоя свястна жена и да страниш от всякакви битки и оръжия. Жалко, че нямаше на мен кой да ми каже това преди двайсет години. — Той извъртя очи към Джизал, без да обръща глава. — Но да кажем, че си насред някоя широка равнина, насред пустошта и няма накъде да бягаш. Тогава има три правила, които аз винаги спазвам. Първо, правиш всичко възможно да изглеждаш като страхливец, слабак или идиот. Хората казват, че мълчанието е най-добрата броня на войника. Досега не съм виждал битка да се печели с тежки думи и страховити погледи, но съм виждал не една загубена заради тях.
— Правиш се на глупак, така ли? Ясно.
През целия си живот Джизал се бе мъчил да изглежда най-умният, най-силният и най-благородният. Идеята да се правиш на по-малко от това, което си, му се стори интересна.
— Второ, никога не гледай отвисоко на врага, без значение какъв тъпак е. Приеми, че онзи отсреща е два пъти по-умен, два пъти по-силен и по-бърз от теб, така те чакат само приятни изненади. Уважението не струва нищо, а няма по-бърз убиец от собствената самоувереност.
— Никога не подценявай врага. Мъдър съвет. — Джизал започваше да осъзнава колко много беше подценил този северняк: той не бе наполовина такъв идиот, за какъвто го смяташе.
— И трето, дръж врага под око. Приемай съвети, ако ти ги дават, но готов ли си с плана си, придържай се към него и не оставяй нищо да те отклони. Когато дойде моментът да действаш, удряй, без да се замисляш. Колебанието ражда поражение, така казваше баща ми, а повярвай, нагледал съм се на всякакви поражения.
— Не поглеждай назад — рече Джизал и кимна. — Разбира се.
Деветопръстия изду бузи и въздъхна.
— Най-добре е да видиш как се прави и после да опиташ, но научиш ли тези три правила, си наполовина готов да победиш всеки противник.
— Наполовина ли? А втората половина?
— Късмет — сви рамене Деветопръстия.
— Това не ми харесва — изръмжа Феро и изгледа свъсено стръмните склонове на клисурата.
Джизал се замисли дали има нещо на този свят, което тя да харесва.
— Да не ни следи някой? — попита Баяз. — Виждаш ли нещо?
— Как да видя, като сме тук, в ниското? Точно това имах предвид!
— Подходящо място за засада — обади се Деветопръстия.
Джизал нервно се огледа. Скали, храсталаци, ниски, гъсти дървета — пълно с места за криене.
— Е, този маршрут е избрал Лонгфут — каза сърдито Баяз. — Какъв смисъл да наемаш някой да ти чисти, ако смяташ лично да ровиш в нужника? Между другото къде е проклетият навигатор? Никога не е тук, когато ти трябва, идва само да яде и да се перчи с часове! Ако знаете само колко ми струва този негодник…
— Мамка му. — Деветопръстия спря коня си и слезе тромаво от седлото.
През средата на пътя лежеше дърво. Сиво и напукано, стволът му препречваше цялата клисура.
— Не ми харесва тая работа — каза отново Феро и изхлузи лъка от рамото си.
— На мен също. — Деветопръстия пристъпи към падналото дърво. — Но човек трябва да е реа…