Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
паднат в океана.
Някой хвърли кама, тя се заби в бедрото му и той залитна.
Не можа да възстанови равновесието си, нито да спре движението
си напред. Двамата със Зейдист се плъзнаха надолу по скалата и
прехвърлиха ръба, но ботушът на Фюри се заклещи в един процеп. Тялото
му рязко спря търкалянето си надолу. Протегна ръка да задържи
Зейдист. Знаеше, че ако той падне във водата в сегашното си състояние, ще се удави.
Но кожата на близнака му бе хлъзгава заради кръвта, изплъзна му се
и…
Успя да го хване за китката в последната секунда. Стисна го здраво, безмилостно. Тялото му отново се разтърси. Когато спря пропадането
на огромния си близнак, болката бе толкова силна, че го прониза чак до
костите. Зрението му изчезна. Върна се. Отново изчезна. Усещаше
тялото на Зейдист, което висеше във въздуха и опасно се люлееше, заплашвайки безмилостно и двамата.
Стражите надникнаха от ръба на скалата, после заслониха очи и
хвърлиха погледи към слънцето, засмяха се, прибраха оръжията си и ги
оставиха да умрат.
Огнената топка се подаваше иззад хоризонта, а силите на Фюри
бързо се топяха. Знаеше, че няма да може да удържи Зейдист още дълго.
Светлината бе ужасна, изгаряше кожата му и увеличаваше агонията му.
Независимо колко силно дърпаше крака си, глезенът му оставаше
заклещен.
Протегна ръка към пистолета. Стигна го и го издърпа от колана.
Пое си дълбоко дъх и се прицели в крака си.
Простреля се малко под каляното. Два пъти. Болката бе непоносима
и избухна като огнена топка в тялото му. Изтърва оръжието. Стиснал
зъби, подпря здравия си крак на скалата и натисна с всички сили. Извика
неудържимо, когато кракът му се разкъса и се освободи.
И после полетяха в бездната.
Океанската вода бе студена, но шокът го върна в съзнание и
запечата раната му, спря кървенето. Виеше му се свят, повдигаше му се, бе отчаян. Но с огромно усилие на волята държеше главата си над
водата. Единствената константа в този нов свят бе смъртоносната
хватка, в която бе стиснал Зейдист. Дръпна го към себе си, прегърна го и
задържа главата му над водата. И заплува към брега.
За щастие имаше пещера недалеч от мястото, където изплуваха от
вълните, и той запълзя с последни сили към тъмния отвор. След
излизането си от водата не виждаше почти нищо. Заслепен от
светлината. Навлезе възможно най-навътре в пещерата. Естествена
извивка в скалите им осигури мрака, от който имаха нужда.
Скрити зад огромните камъни, намериха убежище от слънцето. Той
прегърна Зейдист, за да запази топлината на телата им, и изгубен, втренчи поглед в мрака.
Фюри разтърка очи. Представи си отново Зейдист, прикован върху
онази маса…
Откакто го бе спасил, сънуваше все един и същи кошмар и той винаги
бе като нов, сякаш изплувал току-що от подсъзнанието му. Той тича
надолу по тайните стъпала и отваря рязко вратата. Зейдист лежи завързан.
Катрония стои в ъгъла и се смее. Фюри влиза в килията. Зи обръща към
него черните си безжизнени очи, но лицето му е чисто, белегът не го
разсича на две. И казва с твърд глас: «Остави ме тук. Искам да остана…
тук.»
В този момент Фюри се събуждаше, облян в студена пот.
— Какво има, приятелю?
Гласът на Бъч го стресна, но бе добре дошъл. Фюри потърка лице, после хвърли поглед през рамо.
— Просто се наслаждавам на гледката.
— Подобно нещо се прави, ако си на плажа на тропически остров. Не
тук, на този студ. Ела да хапнеш с нас, хайде. Рейдж иска палачинки и
както изглежда, Мери е заредила кухнята с цял камион «Бискуик». Фриц
всеки момент ще припадне от тревога, че не може да бъде полезен.
— Да. Добре — като влязоха вътре, Фюри каза: — Мога ли да те
попитам нещо?
— Разбира се. От какво имаш нужда?
Фюри спря до билярдната маса и вдигна осмата топка.
— При работата си в отдел «Убийства» си виждал много нещастни
хора, нали? Хора, изгубили съпрузите или съпругите и синовете или
дъщерите си — Бъч кимна и той продължи: — Узнавал ли си някога какво
е ставало после? Имам предвид, с живите. Знаеш ли дали някога са успели
да преодолеят случилото се, да победят спомените?
Бъч потърка веждата си с палец.
— Не, не знам.
— Да, предполагам, че никой не се интересува от тях…
— Мога само да ти кажа, че аз още не съм успял да преживея целия
този кошмар.
— Искаш да кажеш, че споменът за всичките тези трупове те
преследва?
Бъч поклати глава.
— Забрави да споменеш сестрите и братята.