Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
бяха пълни с позьори и лъжци, но тя бе привлечена от него и склонна да
пренебрегне определени формалности. Обаче бе предпазлива. Минаха
седмици и макар че прекарваше много време с него, никога не го заведе
при кръвния си роб.
Всеки път, когато се откриеше възможност, той претърсваше
замъка и близките околности с надеждата да намери близнака си в някоя
тайна килия. Обаче шпионите на Катрония бяха навсякъде, а и тя
самата не му оставяше много свободно време. Веднага щом хелренът й
заминеше, което се случваше доста често, отиваше в покоите на Фюри.
И колкото повече той избягваше ласките й, толкова по-силно го желаеше
тя.
Време… Бе необходимо време. То щеше да му донесе успех. Както и
неспособността й да пази в тайна своята придобивка и играчка —кръвния си роб. Една нощ точно преди зазоряване тя го извика в спалнята
си. За първи път. Тайният вход, който толкова дълго бе търсил, беше в
преддверието й, скрит в задната стена на гардероба. Двамата заслизаха
по широкото и стръмно стълбище.
Фюри още помнеше как в подножието му се отвори дебела дъбова
врата и той видя окования във вериги гол мъж, който лежеше по гръб и с
разтворени крака на някаква маса, покрита с плат, вероятно служеща му
за легло.
Зейдист бе втренчил поглед в тавана. Косата му бе толкова дълга, че стигаше до каменния под. Беше току-що избръснат и намазан с масло, подготвен за нейните забавления. И миришеше на благовония. Жената
отиде право при него и го погали с любов. Ненаситните й кафяви очи се
плъзнаха собственически по тялото му.
Ръката на Фюри се озова на дръжката на кинжала още преди да е
усетил. Като че ли доловил движението му, Зейдист обърна бавно глава и
мъртвите му черни очи скъсиха бързо разстоянието между тях. Бяха
лишени от искрата, която да подскаже, че го е познал, и пълни с
изгаряща омраза.
Шокът и мъката разтърсиха тялото на Фюри, но той остана
концентриран в усилието си да намери начин да измъкне брат си от този
затвор. На отсрещната стена на килията имаше друга врата, обаче тя
нямаше нито брава, нито топка — само тесен процеп на около метър и
половина от пода. Може би щеше да успее да я раз…
Катрония започна да докосва брат му интимно. Бе намазала ръцете
си с някакъв мехлем и докато галеше мъжествеността на близнака му, говореше мръсни думи за размера, който очакваше да получи. Фюри оголи
кучешките си зъби и вдигна кинжала.
Изведнъж вратата на отсрещната стена се отвори. На прага
застана хилав придворен, облечен в обточена с хермелин роба. Бе като
болен от треска и започна бързо да нарежда — хелренът на Катрония се
бил върнал неочаквани и я търсел. Очевидно мълвата за нея и Фюри бе
стигнала до ушите му.
Фюри приклекна, готов да убие и жената, и нейния придворен. Но в
килията отекна звукът от тежки стъпки и много нозе.
Хелренът слизаше бързо и шумно по тайните стъпала, придружен от
личната си охрана. Те всички нахлуха в килията. Съпругът й бе шокиран
— очевидно не знаеше, че тя държи кръвен роб. Катрония започна да
обяснява, но той я удари толкова силно, че тя отхвръкна и се удари в
стената. Настъпи истински хаос. Личната охрана се спусна към Фюри. А
хелренът, с нож в ръка, се приближи до Зейдист.
Борбата с придворните войници продължи дълго и бе истинска
кървава баня. Когато Фюри приключи с тях, от Зейдист нямаше и следа.
Само кървава диря, която водеше извън килията.
Фюри се затича по коридора. И продължи да тича из подземията на
замъка, следващ кървавите следи. Когато излезе вън от крепостта, бе
почти на зазоряване. Трябваше бързо да намери Зейдист. Спря се, за да
си поеме дъх, и чу ритмичен шум, някакво свистене във въздуха.
Бой с камшик.
Вдясно от него, Зейдист бе завързан за дърво върху скалата. И на
фона на морето, трима души от охраната го налагаха с камшик.
Фюри ги нападна. Те се съпротивляваха ожесточено, но не можаха
да устоят на неудържимата му ярост. Изкла ги и освободи Зейдист, но
само за да види, че към тях се приближават още войници, строени на
групички по пет.
Слънцето щеше да изгрее всеки момент и лъчите му вече обгаряха
кожата му. Фюри знаеше, че не им остава много време. Преметна
Зейдист през рамо, грабна пистолета на единия от вече победените
стражи и го затъкна в колана си. След това огледа внимателно скалата
и океана под нея. Не бе най-добрият път към свободата, но бе много по-
добре, отколкото да се опита с бой да си проправи път през замъка.
Затича се с надеждата да отскочи достатъчно надалеч, за да