Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Какво?
— Хора, изгубили съпрузи, съпруги, синове, дъщери… и сестри и
братя. Изгубих сестра си, когато бях на дванадесет. Две момчета я
завлякоха зад бейзболното игрище, изнасилиха я и я пребиха от бой.
Никога не успях да го преживея.
— Господи… — Фюри млъкна, осъзнал, че не са сами.
На прага стоеше Зейдист, гол до кръста. Бе облян в пот от главата до
петите — сякаш бе тичал с часове в залата за тренировки.
Докато го гледаше, Фюри почувства как сърцето му се свива. Винаги
се чувстваше.
Гласът на Зейдист бе твърд.
— Искам вие двамата да дойдете с мен след падането на нощта.
— Къде? — попита Бъч.
— Бела иска да отиде в дома си, а аз няма да я заведа там без
подкрепление. Имам нужда от кола, в случай че иска да вземе част от
нещата си, и от някой, който да огледа мястото преди нашето пристигане.
Предимство е онзи подземен тунел, който започва от мазето и води навън.
Винаги можем да избягаме оттам, ако стане нещо. Аз го проверих снощи, когато отидох да взема някои от вещите й.
— Съгласен съм да дойда — каза Бъч.
Погледът на Зейдист се стрелна през стаята.
— А ти, Фюри?
След миг Фюри кимна.
— Да. И аз.
>22.
През нощта, когато луната се издигна високо в небето, О. се изправи
със стон. Чакаше в края на моравата, откакто слънцето бе залязло преди
четири часа, с надеждата, че някой ще дойде… Само че нищо не се
случваше. Както беше и през последните два дни. Е, стори му се, че видя
нещо малко преди зазоряване тази сутрин — някаква сянка, която се
движеше из къщата. Но каквото и да бе, зърна го само веднъж и за малко.
Искаше му се да можеше да използва всички ресурси на обществото, за да намери отново съпругата си. Ако изпратеше всеки лесър, с който
разполагаше… Да, със същия успех можеше да опре дулото на пистолет до
слепоочието си. Някой щеше да съобщи на Омега, че всичките усилия на
обществото са пренасочени към една жена, която няма никакво значение.
И щяха да започнат големите проблеми.
Погледна часовника си и изруга. Като говорим за Омега… Трябваше
да се яви пред господаря си тази вечер, за да получи заповедите си. И
нямаше никакъв избор, освен да отиде на срещата. Да остане начело на
убийците, бе единственият му шанс да си върне съпругата и нямаше да
рискува всичко заради една пропусната среща.
Извади мобилния си телефон и се обади на трима души от отрядите
«Бета», които да наблюдават къщата в негово отсъствие. Тъй като тя бе
известна като място, където вампирите се събираха, поне имаше
извинение за поставянето на задачата.
След двадесет минути убийците дотичаха през гората. Шумът от
стъпките им бе заглушен от снега. Тримата бяха с едро телосложение и
приети съвсем наскоро, косите им бяха тъмни, бузите — зачервени от
студа. Очевидно бяха доволни, че са ги избрали, и бяха готови за битка, обаче О. им каза, че само трябва да наблюдават мястото. И да нападнат
само ако вампирите решат да си тръгнат, като се постараят да ги заловят
живи, независимо дали са мъже или жени. Без изключение. О.
разсъждаваше по следния начин: ако той бе член на семейството на своята
любима, първо щеше да изпрати разузнавачи, преди да й позволи да се
дематериализира близо до къщата. А ако бе мъртва и роднините й дойдеха
да изнесат вещите й, трябваше да ги залови и да разбере къде е гробът й.
След като даде на членовете на отряда «Бета» да разберат, че
отговарят с живота си за изпълнението на поставената задача, той отиде
при пикапа си, скрит сред групичка борови дървета. Като излезе на шосе
22, видя, че лесърите са спрели джипа, с който бяха дошли, на пътя, на
по-малко от два километра от отбивката, водеща до къщата на Бела.
Обади се на идиотите и им каза да използват ума си и да скрият
колата. След това подкара към хижата. През главата му минаваха образи
на любимата жена и не виждаше ясно шосето пред себе си. Представяше
си я в моментите, когато бе най-прекрасна — под душа, с мокра коса и
кожа. Тя бе толкова чиста…
Но после образите се промениха. Видя я гола, легнала по гръб под
грозния вампир, който я бе отвлякъл. Той я докосваше… целуваше я…
влизаше в нея… А на нея й харесваше. Да, кучката се наслаждаваше на
ласките. Бе отметнала глава назад и стенеше. Стигаше до оргазма като
последна курва и искаше още.
О. стисна кормилото толкова силно, че кокалчетата на пръстите му
щяха да изхвръкнат през кожата. Опита се да се успокои обаче гневът му
бе неудържим.
И тогава осъзна с абсолютна яснота, че ако вече не е мъртва, той ще я