Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
мозъка си да започне да работи.
— Мисля, че си объркана — сведе поглед към пода. — В момента не
знаеш какво говориш.
— Ти си арогантно копеле! — сряза го тя.
Зи вдигна рязко глава. Е, за втори път получаваше плесница…
— Моля?
— Направи услуга и на двама ни и не се опитвай да мислиш вместо
мен. Защото всеки път ще говориш само глупости.
С тези думи тя отиде в банята и затръшна вратата след себе си.
Зейдист премигна два пъти. Какво се бе случило току-що, по
дяволите?
Огледа се из стаята — като че ли мебелите или пък завесите щяха да
му помогнат да намери отговора на този въпрос. После острият му слух
дочу тихи ридания. Тя плачеше…
Изруга и отиде до вратата на банята. Не почука, просто отвори и
влезе. Тя стоеше до душа, кръстосала ръце на гърдите си. От
сапфиреносините й очи се стичаха сълзи.
О… Господи. Какво трябва да напрани един мъж в такава ситуация?
— Съжалявам — прошепна той. — Ако… хм, съм наранил чувствата
ти или…
Тя го изгледа гневно.
— Не съм наранена. Ядосана и сексуално незадоволена съм.
Той отметна рязко глава назад — сякаш го бяха ударили. Е…в такъв
случай, добреее.
Щеше да има нужда от вериги, за да го удържат след този разговор.
— Ще го кажа отново, Зейдист. Щом не искаш да правиш секс с мен, добре, но не се опитвай да ми пробутваш, че не знам какво искам.
Зи постави ръце на хълбоците си и сведе поглед към мраморните
плочки. «Не казвай нищо, глупак такъв. Просто си дръж устата
затворена.»
— Не е това! — изтърси.
Веднага щом думите се изплъзнаха от устата му, се прокле.
Приказките не водеха до нищо добро. Да разговаря с нея, бе наистина
много лоша идея…
— Не е какво? Искаш да кажеш, че ме желаеш?
Той се замисли за онова свое парче плът, което продължаваше да
напира да излезе от панталоните му. Тя имаше очи. Можеше да види
проклетото нещо.
— Знаеш, че е така.
— Добре, ако съм съгласна… да го направим грубо… направи пауза.
Като че ли се бе изчервила. — Защо да не можем да бъдем заедно?
Дишането му стана плитко и накъсано, дробовете му пламнаха от
липсата на въздух, сърцето му биеше тежко. Чувстваше се така, сякаш
наднича от ръба на дълбока бездна. Нямаше да й каже, нали? Стомахът му
се свиваше, но думите излязоха от устата му.
— Тя беше винаги отгоре. Господарката. Когато… идваше за мен, винаги ме възсядаше. И когато ти, хм, се сгуши на гърдите ми и… Да, при
мен не се получава така.
Потри лице — не толкова за да се скрие от нея, колкото да облекчи
главоболието, което неочаквано започна да го мъчи. Чу как някой издиша
шумно. И осъзна, че е тя.
— Зейдист, толкова много съжалявам. Не знаех…
— Да… По дяволите… Може би ще успееш да забравиш какво казах
— трябваше да се отдалечи от нея, преди още нещо да се е изплъзнало от
устата му. — Виж, аз ще…
— Какво ти е сторила тя? — гласът на Бела бе едва доловим.
Той я изгледа твърдо. «О, няма да ти кажа за нищо на света», помисли си.
Бела направи крачка към него.
— Зейдист, тя… те е вземала против волята ти?
Той се извърна.
— Отивам в залата за тренировки. Ще се видим по-късно.
— Чакай…
— Ще се видим по-късно. Бела. Не мога да… го направя.
Грабна маратонките и МР3 плейъра си и излезе.
В момента имаше нужда да тича — дълго и уморително. И какво, ако
така нямаше да стигне доникъде? Поне щеше да се изпоти добре и да има
илюзията, че бяга от самия себе си.
>21.
Фюри хвърли изпълнен с възмущение поглед към другия край на
билярдната маса, където стоеше Бъч и внимателно преценяваше удара си.
Нещо не бе наред с него, но тъй като бе направил три последователни
успешни удара, очевидно проблемите му не бяха свързани с играта.
— Боже, Бъч! Четвърто попадение! Можеш ли да ми кажеш защо
въобще си правя труда да играя с теб?
— Защото надеждата никога не умира — Бъч гаврътна на една глътка
от скоча, останал в чашата му. — Искаш ли още една игра?
— Защо не. Не бих могъл да претърпя по-голяма загуба.
— Добре, измъчвай се, а аз ще напълня отново чашата си.
Фюри започна да вади топките от джобовете и осъзна какъв е
проблемът. Всеки път, когато той се извърнеше, Бъч втренчваше поглед в
него.
— Какво се върти в ума ти, ченге?
Бъч си наля два пръста малцово уиски «Лагавулин» и отпи голяма
глътка.
— Нищо.
— Лъжеш. Непрекъснато ми хвърляш погледи, откакто сме се върнали
от «Зироу Сам». Защо не изплюеш камъчето?
Лешниковите очи на Бъч срещнаха неговите.