Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
верандата. Той също бе извадил оръжието си.
Изведнъж идеята да им изгуби времето с прищявката си да се отбие в
къщата й се стори опасна и егоистична. Отключи вратата с ума си и влезе.
Усети познатата миризма… Комбинация от восък с мирис на лимон, с
който лъскаше широките борови дъски, и на свещи с аромат на розмарин, които така много обичаше да използва.
Чу вратата да се затваря, а охранителната система да се изключва и
хвърли поглед назад. Бъч и Фюри бяха плътно зад нея, обаче Зейдист не
се виждаше никъде.
Знаеше, че не ги е изоставил. Но искаше да е тук с нея.
Пое си дълбоко дъх и огледа дневната стая. Тъй като осветлението не
бе включено, видя само познатите сенки и форми — по-скоро очертанията
на мебелите и стените, отколкото нещо повече.
— Всичко изглежда… същото.
Макар и да имаше празно петно над писалището й. Липсваше
огледалото, което двете с майка й бяха избрали заедно в Манхатън преди
около десетина години. Ривендж винаги го бе харесвал. Той ли го бе взел?
Не знаеше дали да бъде трогната, или обидена.
Протегна ръка да запали една лампа, но Бъч я спря.
— Никакви светлини. Съжалявам.
Тя кимна. Като влезе по-навътре в къщата и видя още от своите вещи, се почувства така, сякаш е сред приятели, които не е виждала от години.
Бе едновременно радостно и тъжно, но изпитваше най-вече облекчение. А
бе така сигурна, че ще се разстрои…
Стигна до трапезарията и спря. Зад широкия сводест отвор в далечния
край бе кухнята. Коремът й се сви на топка от ужас.
Стегна се и пристъпи в отвореното пространство. Като видя всичко
така спретнато и подредено, си спомни разигралата се тук сцена на
насилие.
— Някой е почистил — прошепна.
— Зейдист — Бъч застана до нея. Държеше оръжието си на
височината на гърдите. Погледът му обхождаше всичко наоколо.
— Той… е направил това за мен? — посочи наоколо с махване на
ръка.
— Да. В нощта след отвличането ти. Прекара часове наред тук.
Долният етаж също е в безупречен ред.
Опита се да си представи Зейдист с кофа и парцал в ръка — как
почиства кървавите следи и парчетата счупено стъкло.
«Защо?», запита се.
Бъч сви рамене.
— Каза, че подбудите му са лични.
На глас ли бе изрекла въпроса?
— Не обясни ли… защо го прави?
Бъч поклати глава. Тя изведнъж осъзна, че Фюри демонстрира
многозначителен интерес към онова, което се крие зад прозореца.
— Искаш ли да отидеш в спалнята? — попита Бъч.
Тя кимна, а Фюри каза:
— Аз ще остана тук.
Бела слезе в мазето и откри, че и там всичко е подредено и… чисто.
Отвори гардероба си, прегледа дрехите си, надникна и банята. Бе
запленена и очарована от дребни неща. Шишенце парфюм. Списание с
дата отпреди отвличането й. Свещта, която палеше до ваната с крака във
формата на животински лапи.
Разхождаше се, докосваше любимите си вещи и се чувстваше на
мястото си. Копнееше да прекара тук часове… дни. Но усещаше
нарастващото напрежение на Бъч.
— Мисля, че видях достатъчно за тази вечер — каза, но й се искаше
да остане още.
Бъч вървеше пред нея, докато се изкачваха към първия етаж. Стигна в
кухнята и погледна Фюри.
— Готова е да излезем навън.
Фюри отвори телефона си. Настъпи пауза.
— Зи, време е да тръгваме. Запали двигателя на колата.
Бъч затвори вратата към мазето, а Бела отиде до аквариума с рибките
и надникна вътре. Питаше се дали някога ще живее отново в тази къща.
Имаше чувството, че не.
— Искаш ли да вземеш нещо със себе си? — попита Бъч.
— Не мисля…
Навън отекна изстрел. Бъч я сграбчи и я закри с тялото си.
— Остани на мястото си — прошепна в ухото й.
— Дойде откъм предната част! — изсъска Фюри и приклекна. Насочи
пистолета си към входната врата.
Втори изстрел. Още един. Приближаваха се. И сякаш обграждаха
къщата.
— Ще излезем през тунела — прошепна Бъч и я побутна към вратата
на мазето.
Фюри насочи дулото на оръжието си към мястото, откъдето бяха
дошли изстрелите.
— Аз ще ви пазя гърба.
В мига, в който Бъч постави ръка върху бравата на вратата към
мазето, времето се сви до няколко секунди, а после се разтегли във
вечността.
Френските прозорци зад тях сякаш експлодираха. Стъклото се посипа
по пода, дървото се разцепи.
Гърбът на Зейдист изпълни отвора. Очевидно някой го буташе с
огромна сила. Той се приземи на пода в кухнята, главата му отхвръкна
назад и се удари в плочките толкова силно, че удара прозвуча като