Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Ти гей ли си, приятелю?
Фюри изтърва осмата топка и сякаш някак отдалече, я чу как отскочи
от мраморния под.
— Какво? Защо мислиш…
— Чух, че доста си се сближил с Преподобният — Фюри изруга, а Бъч
вдигна черната топка и я остави да се търкулне върху зеленото сукно. —Виж, на мен ми е все тая дали си гей, или не. Наистина не давам и
пукната пара по кого си падаш. Но ми се иска да знам.
«О, това е просто страхотно», помисли си Фюри. Не само че
изпитваше копнеж по жената, която желаеше близнакът му, а сега го
подозираха, че има за гадже откачен симпат.
Жената, която беше прекъснала разговора им с Преподобният, очевидно имаше голяма уста и… Господи. Бъч вероятно бе споделил
новината с Вишъс. Двамата бяха като стара женена двойка — между тях
нямаше тайни. Ви, на свой ред, щеше да предаде клюката на Рейдж. А
щом веднъж Рейдж узнаеше, новината със сигурност щеше бързо да се
разпространи, все едно е съобщена по Ройтерс.
— Фюри?
— Не, не съм гей.
— Не е нужно да се криеш или нещо подобно.
— Не бих скрил от теб. Просто не съм.
— Да не би да си бисексуален тогава?
— Престани, Бъч. Ако някой от братята има влечение към собствения
си пол, то това е твоят съквартирант — като видя широко ококорените от
изненада очи на ченгето, смотолеви: — Хайде сега, със сигурност вече
трябва да си разбрал за Ви. Та ти живееш с него.
— Очевидно, не… О, здравей, Бела.
Фюри се обърна бързо. На прага стоеше Бела, облечена в черен
сатенен халат. Не можеше да откъсне очи от нея. Прекрасното й лице
отново сияеше от здраве, синините ги нямаше и красотата й бе напълно
възстановена. Беше… поразително привлекателна.
— Здравейте — каза тя. — Фюри, мислиш ли, че можем да
поговорим? След като приключите разговора си с Бъч?
— Ченге, имаш ли нещо против да прекъснем за малко?
— Не. Няма проблем. Ще се видим по-късно, Бела.
След като Бъч излезе, Фюри закачи билярдната си щека с ненужно
старание и прецизност на мястото й на стената.
— Изглеждаш добре. Как се чувстваш?
— Много по-добре.
Защото се бе нахранила от Зейдист.
— И така… Какво има? — попита той и се опита да не си я представя
как пие от вената на близнака му.
Без да отговори, тя отиде до френските прозорци, а халата се влачеше
по мраморния под зад нея като сянка. Косата й с дължина до кръста се
полюшваше в такт с движенията на хълбоците й и галеше нежно
копринената материя. Гладът го връхлетя и той започна да се моли тя да
не усети миризмата му.
— О, Фюри, погледни луната. Почти пълна е — тя докосна леко
стъклото, после ръката й се спря на рамката. — Иска ми се да можех…
— Да излезеш навън? Да ти донеса ли палто?
Тя му се усмихна през рамо.
— Нямам обувки.
— Ще ти донеса. Остани тук.
Само след секунди се върна с чифт ботуши, обточени с кожа, и
викторианска пелерина, която Фриц бе измъкнал от някой гардероб в
къщата.
— Наистина си бърз — каза Бела, докато той загръщаше раменете й в
яркочервеното кадифе.
Фюри коленичи пред нея.
— Позволи ми да те обуя.
Тя повдигна едното си коляно и той плъзна крака й в ботуша, като се
опита да не мисли за това, колко нежна е кожата на глезена й. И колко
много го възбуждаше мирисът на тялото й. Или как би могъл да разтвори
халата й…
— А сега ми дай другия — каза с дрезгав глас.
След като и двата ботуша бяха на краката й, той отвори вратата и
двамата излязоха навън заедно. Снегът, който покриваше терасата, заскърца под краката им. Като стигнаха края на моравата, Бела се загърна
още по-плътно в пелерината и вдигна поглед. Дъхът излизаше от устата й
на бели облачета, а вятър u си играеше с червената кадифена наметка, сякаш я галеше.
— Зората наближава — каза тя.
— Да.
Фюри се питаше за какво ли искаше да разговарят, но после лицето й
стана сериозно и той разбра защо бе дошла при него. Зейдист. Разбира се.
— Искам да те питам нещо за него — прошепна. — За близнака ти.
— Какво искаш да знаеш?
— Как е станал кръвен роб?
О, Боже… Не искаше да говори за миналото.
— Фюри? Ще ми разкажеш ли? Бих могла да питам и него, но…
О, по дяволите. Нямаше причина да не й отговори.
— Бавачката го отвлече, когато бе само на седем месеца. Не можахме
никъде да ги открием. После научих, че е умряла две години след това. По
онова време той вече е бил продаден в робство.
— Трябва да е било много трудно за цялото ви семейство.
— Да… Това бе най-лошото, което можеше да се случи. Смърт без
тяло, което да бъде погребано.