Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— А докато… е бил кръвен роб… — пое си дълбоко дъх. — Знаеш ли
какво му се е случило?
Фюри потри тила си. Като видя, че се колебае, тя каза: — Не говоря за белезите или за принудителното пиене от кръвта му.
Искам да знам за… Какво друго му е било причинено?
— Виж, Бела…
— Трябва да знам.
— Защо? — макар че вече знаеше отговора. Искаше да прави секс със
Зи, дори вероятно вече бе опитала. Това бе причината за въпросите й.
— Просто трябва да знам.
— По-добре е да питаш него.
— Той няма да ми каже и ти го знаеш — постави ръка върху неговата.
— Моля те. Помогни ми да го разбера.
Фюри продължи да мълчи. Казваше си, че държи устата си затворена, защото уважава правото на Зи да има своите тайни, и това бе вярно. Само
една малка част от него не искаше да й помогне да вкара Зи в леглото си.
Бела стисна ръката му.
— Каза ми, че е бил връзван. И че не може да понася жената да е
върху него… — млъкна. — Какво му е било сторено?
Зейдист бе говорил за робството си с нея? Фюри изруга тихо.
— Бил е използван не само за хранене. Но това е всичко, което ще ти
кажа.
— О, Боже! — тялото й се отпусна, раменете й хлътнаха. — Просто
исках да го чуя от някого. Трябваше да знам със сигурност.
Подухна студен вятър. Фюри си пое дълбоко дъх, но все още
чувстваше, че се задушава.
— По-добре да се прибереш, преди да си настинала.
Тя кимна и тръгна към къщата.
— Ти няма ли да дойдеш?
Той не гледаше след нея, но чу входната врата да се затваря. Пъхна
ръце дълбоко в джобовете си и зарея поглед над заснежената морава.
После затвори очи и видя миналото.
Веднага щом премина през преобразяването, Фюри започна да търси
близнака си. Обиколи цялата Древна страна в търсене на семейства, достатъчно богати да държат слуги. На няколко пъти чу мълвата за
мъж с ръста и силата на воин, който бил държан в плен от жена, заемаща извънредно високо положение в обществото — от класата, наречена глимера. Обаче не успяваше да я открие.
Което не бе изненадващо. По онова време, в началото на
деветнадесети век, различните социални слоеве бяха относително
сплотени, а древните правила и обичаи — силни. Ако някой държеше воин
като кръвен роб и това се разчуеше, щеше да намери смъртта си от
ръката на закона. Точно затова той трябваше да бъде изключително
дискретен в търсенето и запитванията си. Ако изискаше
аристокрацията да се събере и им поставеше условие да върнат близнака
му или ако разберяха за опитите му да открие Зейдист, все едно че се
канеше собственоръчно да забие кама в сърцето му. Тогава онзи, който
го държеше в плен, щеше да го убие и да се отърве от трупа му. Това
щеше да е единственият начин да се предпази от последствията.
Към края на деветнадесети век вече почти бе изгубил надежда. По
онова време и двамата им родители бяха починали от естествена смърт.
Вампирското общество в Древната страна се бе разпаднало и бе сложено
началото на първата емигрантска вълна, потеглила към Америка. Той бе
останал без корени и обикаляше Европа, продължаваше издирването си, като се водеше от клюки и намеци… И после неочаквано откри онова, което търсеше.
Бе на английска земя в нощта, когато това се случи. Бе отишъл на
събиране на своята класа в замък, разположен на скалите над Доувър. И, застанал в един тъмен ъгъл на балната зала, чу двама вампири да
говорят за домакинята. Обсъждаха изключително надарения й кръвен роб
и това, че обичала да гледат съвкупленията й с него. И понякога дори го
споделяла с други.
Онази нощ Фюри бе започнал да я ухажва. Не се тревожеше, че
лицето му ще го издаде, макар двамата със Зейдист да бяха еднояйчни
близнаци. Първо, дрехите му бяха на член на висшето общество и никой
нямаше да предположи, че някой с неговото обществено положение би
търсил роб, купен съвсем законно на пазара за роби още като малко дете.
И второ, той винаги се дегизираше. Пусна си къса брада, за да промени
чертите си. Очите си криеше зад тъмни очила, които оправдаваше с
изключително лошото си зрение.
Тя се казваше Катрония. Богата аристократка, омъжена за
търговец мелез, който въртеше бизнеса си в света на хората. Очевидно
често оставаше сама, тъй като нейният хелрен пътуваше много, обаче
мълвата твърдеше, че е притежавала своя кръвен роб още преди брака
си.
Фюри помоли да бъде приет като неин гост и тъй като бе добре
образован и вежлив, тя му даде собствена стая, макар да бе доста
пестелив в обясненията си по отношение на произхода си. Дворовете