Том 6 (Исторически драми) [bg]

КРАЛЯТ

Ах, Маргарито, моето сърце

удавено е в скръб, която вече

избликва от очите ми! Аз цял съм

скован от мъка, тъй като отвред

съзирам недоволство, а пък то е

за мене по-мъчително от всичко.

О, чичо Хъмфри, върху твоя образ

личат като на карта чест и вярност

и никога до днес не съм те хващал

във двойственост, лъжа и задни мисли!

Коя звезда така е завидяла

на сана ти, та всички в моя двор

с кралицата начело се стремят

да сложат край на твоя благ живот?

Ти зло не си направил ни на тях,

ни на кого да е, а ето, както

колачът хваща малкото теленце

и, вързано, с тояга го повежда

към скотобойната, така и те

безжалостно домъкнаха те тука;

и както кравата насам-натам

мучи и търси клетата си рожба,

безпомощна да й помогне с нещо,

така и аз оплаквам своя Глостър

със горки сълзи и забулен поглед

към него впервам, слаб да го спася

от толкоз силни, искащи смъртта му.

Остава ми едно — да си повтарям

сред сълзи-дъжд и стонове-порой:

„Предател — Глостър? Всеки друг — не той!“