Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
Мира изви глава, за да зърне тялото му до своето и да улови отражението им в дясно. Огледало в цял ръст стоеше в ъгъла на стаята. Не го бе забелязала предната нощ, може би защото бе тъмно. Сега беше сутрин и ъгълът ги разкриваше перфектно — голямото, мускулесто тяло на Джак, покриващо нейното, жадното, възбудено изражение на лицето му, докато ръката му изучаваше тялото й.
Собственото й изражение бе отпуснато, очите й бяха разширени и тъмни, косата й бе разбъркана, тялото й приковано към леглото на Джак. За момент не можа да разпознае себе си в това сексуално създание.
Той отмести косата й на една страна, сграбчи таблата на леглото и уви другата си ръка около корема й.
След това започна да се движи.
Отражението показа силата, която използваше, за да проникне в тялото й. Мускулите на бедрата и задника му се движеха с всеки тласък в тялото й. Удоволствие премина през нея при търкането от проникващия му пенис, разтягайки я и изпълвайки я докрай.
Джак ухапа врата й и сниши ръката, която беше на корема й, за да потърка клитора й.
— Страхотна си, Мира — промърмори той. — Толкова гореща, толкова сладка.
Тя наблюдаваше как ръката му се движи между бедрата й в отражението в огледалото, докато той милваше клитора й с възглавничката на пръста си. Той забърза темпото на тласъците си — по-бързо, по-силно. Усещанията минаваха през нея, завладявайки я.
— Джак! — извика тя, когато тялото й се намери хванато в още едно невероятно отпускане. Тя се държеше за въжето с цялата си сила.
Джак изръмжа нещо тихо, все още движейки се в нея, дори след като оргазмът изтри всички мисли от ума й. Това я разголи, разкри я, след което я изпълни само с Джак и това, което й правеше той.
Той също свърши, прониквайки дълбоко в нея и изстенвайки.
И двамата задъхани, и двамата потни, той освободи китките й и рухнаха върху матрака.
— О, Джак — въздъхна Мира. Тя беше лепкава и влажна между бедрата си и я болеше навсякъде. И все пак никога в живота си не се бе чувствала по-добре или по-задоволена. Тялото й още тръпнеше от спомена за ръцете му върху нея и за пениса му в нея.
Джак я придърпа към себе си и покри тялото й със своето, целувайки клепачите, бузите и гърлото й.
Останаха така за известно време, рухнали в изтощена купчинка и преплетени. Най-накрая Джак издърпа одеалата върху тях и се сгушиха под тях, задремвайки и събуждайки се.
— Ммм, това беше хубава сутрин — промърмори Мира срещу извивката на врата му.
Ръцете му се стегнаха около нея.
— Повече от хубава. — Гласът му избуботи през гърдите му, карайки я да се чувства удобно и в безопасност.
— Предполагам, че трябва да помислим да напуснем стаята по някое време.
Отне му доста време да отговори.
— Да, разбира се. Ще го имам в предвид след час или два.
Мира се засмя тихо, но някой, чукащ на вратата, я прекъсна.
— Кой е?
Джак хвърли поглед на часовника върху нощното шкафче. Мира проследи погледа му. Беше почти 10 часа сутринта.
Той се измъкна от леглото и извади анцуг от едно от чекмеджетата си.
— Стой тук. Ще се върна — каза той, докато излизаше през вратата, прокарвайки ръка през разрошената си от съня коса, за да я озапти.
ДЖАК ОТВОРИ ВРАТАТА, ЗА ДА ОТКРИЕ ТОМАС ОТ другата й страна.
— Ходих до стаята й тази сутрин — посрещна го Томас с остър тон. И двамата знаеха кого има предвид. — Тук е, нали?
Джак само кимна.
Изминалата нощ беше само още един пирон в ковчега му. Джак бе опитал да стои на страна от нея, но просто не можеше да откаже. Ароматът й го опияняваше, а лунната светлина, разливаща се по кожата й, го изкушаваше. Когато ставаше въпрос за нея, той нямаше никакъв самоконтрол.
Толкова силно желаеше Мира, че чак го болеше. Желаеше я не само в сексуален план, но и в дългосрочен. Какво казваха хората за човешката природа? Хората винаги искаха това, което не могат да имат. С тази разлика, че Джак искаше Мира, защото я обичаше, а не защото не можеше да я има. Сега вече го знаеше.
Обичаше интелигентността й, несигурността и силата й, състраданието и желанието й да не наранява останалите, дори и когато те й мислеха злото. Обичаше звука от смеха й и погледа в очите и изражението й, когато бе възбудена.
Джак обичаше Мира, всеки аспект от нея.
На Томас му отне момент, за да отговори.
— Знаеш, че нямам проблем с теб, Джак — заговори му тихо той, така че Мира да не ги чуе от другата стая. — Ако не беше историята ти и това как се пресича с нейната, щях да се радвам, че сте заедно. Просто се опитвам да я предпазя.