Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Златото на Кивира
Златото на Кивира - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златото на Кивира

Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:

Това е зло място. Оставете руините на Кивира непокътнати и в забвение. Изгубеният град на анасазите е красиво място да умреш. Нощното небе е обсипано със звезди, наоколо вият койоти, а съкровищата на легендарния град стоят непокътнати.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 172
Перейти на страницу:

Гневният поглед на Нора го накара да замълчи.

— Извинявайте, госпожо председател. — Смитбак извади малък бележник със спирала от задния си джоб и започна да си води записки.

Арагон, Холройд и Блек се приближиха при тях до стената. Накрая се появи и Слоун.

— Това е откритието на века — възторжено заяви Блек. — Какъв връх за една кариера!

Холройд бавно и неуверено като старец седна до защитната стена. Нора видя, че лицето му е мръсно и набраздено, сякаш беше плакал от радост.

— Как си, Питър? — тихо попита тя.

Той я погледна с бегла усмивка.

— Попитай ме утре.

Нора се обърна към Арагон и любопитно се втренчи в него. Чудеше се дали мащабите на откритието ще нарушат обичайната му кисела сдържаност. Видя лице, покрито с пот, и две очи, които изглеждаха тъмни и блестящи като обсидиана, който изобилстваше в древния град.

Той отвърна на погледа й. И после — за пръв път откакто се бяха запознали при огнения кръг, — се усмихна широко и искрено. Едрите му бели зъби контрастираха на фона на кафявото му лице.

— Фантастично! — каза антропологът и стисна ръката й. — Направо невероятно. Всички трябва да ви благодарим. Може би аз повече от останалите. — В звънкия му глас кънтеше странна сила. — С годините се бях убедил, че никога няма да разкрием тайните на анасазите. Но този град крие ключа. Знам го. И съм щастлив, че участвам в откриването му.

Той свали раницата си, остави я на земята и седна до нея.

— Трябва да ви кажа нещо — продължи Арагон. — Може би сега не е моментът, но колкото по-дълго сме тук, ще става все по-трудно.

Тя го погледна.

— Да?

— Знаете позицията ми за Нулевата археологическа травма. Не съм фанатик като някои, но въпреки това смятам, че ще е ужасно престъпление да смутим този град, да го лишим от същността му и да го замъкнем в музейните хранилища.

Блек изсумтя.

— Не ми казвайте, че вярвате в тия глупости. Нулевата археологическа травма е преходна проява на политическа коректност. Истинското престъпление е да оставим града непроучен. Помислете за всичко, което можем да узнаем.

Арагон го погледна напрегнато.

— Можем да научим всичко, каквото ни трябва, и без да плячкосваме града.

— Откога археологическите разкопки се наричат „плячкосване“? — меко попита Слоун.

— Днешната археология е утрешен грабеж — отвърна Арагон. — Вижте какво е направил в името на науката Шлиман с Троя Преди сто години. Направо е изровил обекта, унищожил го е за бъдещите поколения. И това навремето са били археологически разкопки.

— Е, щом искате, вие си обикаляйте на пръсти и снимайте, без да пипате нищо — повиши глас Блек. — Обаче аз нямам търпение да се заровя в това бунище. — Той се обърна към Смитбак. — За необразования наблюдател всички тези съкровища са удивителни, но единствено сметището ви казва всичко, което искате да знаете. Запомнете това за книгата си.

Нора вдигна ръка.

— Ако искаме както трябва да датираме и анализираме града, ще се наложи да допуснем някои нарушения. Това е работа на Блек и той ще се ограничи до сондаж на бунището. Няма да се разкопава никоя част от самия град и няма да се местят или вадят каквито и да е артефакти, освен ако не е абсолютно необходимо и с моето изрично разрешение.

— Нарушение на обект — саркастично повтори Блек, но доволно се отпусна назад.

— Ще трябва да занесем някои образци в института за допълнителни анализи — продължи тя. — Но ще вземем само нискокачествени артефакти, които се срещат в голямо количество. Институтът ще реши какво да прави с обекта. Но мога да ти обещая, Енрике, че ще им препоръчам да оставят Кивира непокътната. — Нора многозначително погледна Слоун, която слушаше напрегнато. — Съгласни ли сте?

След кратка пауза Слоун кимна.

Арагон премести поглед от едната на другата.

— При тези обстоятелства очевидно няма друг изход. — Той отново се усмихна и се изправи. Групата се смълча. — Нора, всички горещо ви поздравяваме.

Нора изпита огромно удоволствие, докато слушаше бурните ръкопляскания, придружени от продължителното остро изсвирване на Блек. Смитбак също скочи на крака и вдигна манерка.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)