Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Дворецът Гринич, Лондон
Пролетта на 1516 г.
Подготвяме покоите на кралицата за оттеглянето ѝ в очакване на раждането. Дамите ѝ наблюдават, докато слугите окачват пищните гоблени от стена до стена, закривайки цялата светлина от прозорците, и наглеждат подреждането на златните и сребърни чаши и чинии в бюфетите. Те няма да се използват от кралицата, която ще се храни от обичайните си златни чинии, но всяка родилна стая трябва да бъде богато обзаведена в чест на принца, който ще се роди тук.
Една от дамите, Елизабет Брайън, която вече носи името на съпруга си, Кару, надзирава оправянето на огромното кралско легло с бели ленени чаршафи и застилането на пищните кадифени покривки. Показва тези грижливи приготовления на новодошлите момичета в двора; те трябва да познават правилните ритуали за оттеглянето на една кралица преди раждане. Но това не е новост за Беси Блаунт и другите дами, и ние се залавяме за работа тихо, без вълнение.
Беси е толкова потисната, че прекъсвам работата си, за да я попитам дали се чувства добре. Тя изглежда толкова измъчена, че я дръпвам в личната стая на кралицата, и полюшващият се пламък на свещта върху малкия олтар хвърля по лицето ѝ ту златна светлина, ту сенки.
— Това просто ми прилича на пилеене на време за нас, и печал за нея — казва тя.
— Тихо! — възкликвам на мига. — Внимавайте какво говорите, Беси.
— Но то е очевидно, нали? Не го казвам само аз. Всички знаят.
— Всички знаят какво?
— Че тя никога няма да му роди дете — прошепва Беси.
— Никой не може да знае това! — възкликвам. — Никой не може да знае какво ще се случи! Навярно този път тя ще роди силно, здраво момче и то ще носи името Хенри, херцог на Корнуол, а когато порасне, ще бъде Уелски принц, и всички ще бъдем щастливи.
— Е, аз със сигурност се надявам на това — отвръща тя достатъчно покорно; но погледът ѝ се плъзва встрани, сякаш думите в устата ѝ не означават нищо, и след миг тя се измъква през сводестия вход и си отива.
Веднага щом покоите са подготвени, кралицата се оттегля в уединение, стиснала устни в тънка линия на мрачна решителност. Влизам в познатите сенчести стаи с нея, и малодушно признавам пред себе си, че сякаш нямам сили да понеса още една смърт. Ако тя роди още един син, не мисля, че ще намеря кураж да го взема под грижите си. Страховете ми са станали толкова големи, че почти са удавили всякакви надежди. Изпълнила съм се с убеденост, че тя ще роди мъртво дете, или че всяко бебе, което роди, ще умира след броени дни.
Чувствам се още по-потисната, когато кралят ме повиква при себе си след утринната литургия една сутрин и тръгва с мен в тъмнината на ранната утрин обратно към сенчестата родилна стая.
— Бащата на кралицата, крал Фердинанд, е починал — казва ми кратко. — Не мисля, че е редно да ѝ казваме, докато е в уединение. А вие?
— Не — казвам мигновено. Съществува изрично правило една кралица в уединение преди раждане да бъде пазена от лоши новини. Катерина обожаваше баща си, макар никой да не може да отрече, че той беше суров господар на малката си дъщеря. — Можете да ѝ съобщите след раждането. Не трябва да я разстройваме сега.
— Но сестра ми Маргарет се оттегли в очакване на раждането, боейки се за живота си, заплашван от бунтовниците — възроптава той. — Едва пресече границата, за да намери убежище. И все пак роди здраво момиче.
— Зная — казвам. — Нейна светлост кралицата на Шотландия е смела жена. Но никой не би могъл да се съмнява в куража на нашата кралица.
— Тя е добре, нали? — пита той, сякаш съм лекар, сякаш моите уверения имат някаква стойност.
— Тя е добре — казвам решително. — Уверена съм.
— Наистина ли?
Има само един отговор, който той иска да чуе. Разбира се, аз го изричам:
— Да.
Опитвам се да се преструвам на уверена, когато я поздравявам бодро всяка сутрин и коленича до нея пред решетката, където свещеникът идва да се молят заедно три пъти дневно. Докато той измолва Божията благословия за плодовитостта на майката и здравето на бебето, убедено изричам: „Амин“, а понякога усещам как ръката ѝ се промъква в моята, сякаш тя търси успокоение от мен. Винаги стискам здраво и уверено пръстите ѝ. Никога не допускам дори сянка на съмнение в очите си, не допускам от устните ми да се откъсне и дума на колебание. Дори когато тя ми прошепва. „Понякога, Маргарет, се боя, че има нещо нередно.“