Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Денил усети ледени тръпки по гърба си. „Чудя се…“
— Унх? — попита той.
Ачати се усмихна.
— Нали не очаквате от мен да ви кажа кои са шпионите ни, Денил?
— Не — съгласи се посланикът. — Но името на Унх предизвика някои доста интересни реакции сред хората му. Ако наистина е той, подозирам, че те са наясно, че е шпионин.
— Племето Дюна отказало на Изменниците. Мнозина от ашаките смятат, че Изменниците нямаше да се допитат до Дюна, ако нямаха нужда от тях, а туземците са убедени, че Изменниците няма да спечелят битката с нас.
„Затова ли Изменниците са унищожили пещерите с камъни на Дюна? Дали са ги наказали заради отказаната помощ?“ — зачуди се Денил.
— Кралят се съгласи — продължи Ачати. — Той не вярва, че Гилдията представлява заплаха. Твърди, че вие сте Гилдия със само двама магьосници. За него е по-важно да спаси Сачака от изменническата заплаха, преди бунтовниците да станат твърде силни и да ни победят. Само гласовете на ашаките като мен, които не искат да изгубят търговията и мира с Обединените земи, го спират да получи със сила желаната информация от Лоркин.
Последва напрегнато мълчание. Лоркин беше забил поглед в пода. Младият магьосник въздъхна и погледна Ачати с присвити очи.
— Нямаше да дойдете тук, ако не бяхте готов да се опълчите на заповедите и желанията на вашия крал — каза той. — Докъде сте готов да стигнете?
Сачаканецът отвърна на погледа му. В очите му се четеше несигурност.
— Не знам — призна той. — Има огромна разлика между това да попреча на краля си да извърши нещо глупаво и откритото предателство. Какво имате предвид?
Лоркин отвори уста да отговори, но се поколеба.
— Отведете шпионина — намеси се Тайенд. — Направете така, че да изчезне.
Денил се намръщи. Това щеше да е изпитание за благонадеждността на Ачати, но не особено добро. Ако вместо това сачаканецът отведеше шпионина при краля, монархът отново щеше да претендира, че Лоркин не е на сигурно място в Дома на Гилдията — и освен това щеше да узнае, че Сави е Изменница.
— Не — каза Лоркин. — Отведете ме.
Денил примигна изненадано. „Може би той не осъзнава, че това е номер, който да ни накара да се доверим на Ачати“. Тайенд поклати глава и положи ръка върху рамото на Лоркин, но преди някой да каже нещо, младият магьосник вдигна ръце в опит да заглуши протестите им.
— Не съм глупав, познавам рисковете. — Той изгледа безизразно Ачати. — Той би могъл да ме предаде на краля, но съдейки по броя на робите, които не са роби — и това не означава, че са Изменници, — аз така или иначе скоро ще се озова в двореца.
Този път Денил усети тръпки по цялото си тяло. „Колко точно шпиони има тук? Колко от тях са магьосници?“
— Трябва само да ме измъкнете от Дома на Гилдията и да ме отведете в имението си — каза Лоркин на Ачати. — Изменниците ще се погрижат за останалото. Кралят няма да разбере за участието ви в бягството ми. В замяна на това, но едва след като се убедя, че съм на свобода и в безопасност… — Лоркин въздъхна и лицето му се изопна, — … аз ще отговоря на въпроса, който най-силно вълнува вашия крал. Ще ви кажа къде се намира убежището на Изменниците.
Ачати впери поглед в Лоркин; постепенно изненадата му премина в размисъл, след това в одобрение. Той кимна.
— Мога да го направя. Няма да е лесно да ви вкарам в каретата, без да забележат, но…
— Лоркин — прекъсна го Денил. — Не е нужно да предаваш доверието на…
— Остави го — рече Тайенд. Той погледна Денил с остри, нетрепващи очи и кимна. Гневът на Денил бързо утихна.
„Тайенд не би направил нищо, с което да застраши живота на Лоркин. Сигурно смята, че планът ще сполучи. Или че това е единствената възможност пред младежа. — Което означаваше, че според Тайенд Ачати казва истината. — Колко странно е, че сега Тайенд му се доверява, а аз съм изпълнен със съмнения“.
Денил можеше да приеме, че Ачати не одобрява действията на краля, но не можеше да бъде толкова лесно убеден, че мъжът е готов да се опълчи на заповедите на своя крал и да рискува действията му да бъдат открити и заклеймени като предателство. Той щеше да изгуби не само доверието на краля, но и поста си, репутацията и богатството си. А най-вероятно и живота си.
Но Денил не се сещаше за алтернатива, затова мълчаливо наблюдаваше как Лоркин и Ачати скрепяват договорката си с клетви. След като приключиха, Тайенд се усмихна.