Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Той пристъпи напред, хвана ме под мишницата, а с другата си ръка обгърна раменете ми.
— Влез, влез тогава. Облегни се на мен. По-полека. Оттук.
Поведе ме към жилището си, което беше невероятно разхвърляно и навсякъде се валяха стари книги, карти и части от навигационни съоръжения. Той самият не беше съвсем устойчив, така че не се подпирах много силно, само колкото да поддържам впечатлението за изтощение, което се бях опитал да изразя, облягайки се върху касата на външната му врата.
Отведе ме до една кушетка, предложи ми да легна и тръгна да заключи вратата и да ми донесе нещо за ядене.
Събух си ботушите, но краката ми бяха толкова мръсни, че отново се обух. Ако бях прекарал дълго време във водата, нямаше да съм мръсен. Не исках да се отказвам от историята си, затова придърпах върху себе си одеалото, което видях наблизо и се облегнах, действително отпуснат.
Джопин се върна след малко с кана вода, кана бира, голямо парче месо и половин хляб, всичко това върху квадратен дървен поднос. Той помете със замах вещите от една малка масичка, която после с ритници докара до кушетката. Сложи подноса върху нея и ме покани да хапна и пийна.
Приех. Направо се натъпках. Преядох. Изгълтах всичко пред себе си. Изпразних и двете кани.
След това се почувствах страшно уморен. Джопин кимна, като видя, че започвам да клюмам и ми каза да заспивам. Преди още да разбера, го бях послушал.
Когато се събудих, беше нощ и се чувствах значително по-добре. Станах и по-обратния път излязох от сградата. Навън беше студено, ала небето бе кристално чисто и обсипано с милиони звезди. Фарът на върха на кулата блесна в гърба ми, изгасна, блесна, пак изгасна. Водата бе студена, но трябваше да се измия. Изкъпах се, изпрах си дрехите и ги изстисках. Сигурно съм прекарал час в тези занимания. После се върнах в кулата, окачих дрехите си на един стар стол да съхнат, пропълзях под одеалото и отново заспах.
На сутринта, когато се събудих, Джопин вече беше станал. Той ми приготви обилна закуска и аз се отнесох с нея по същия начин, по който бях постъпил снощи с вечерята. После заех от него бръснач, огледало и ножица, обръснах се и колкото можах се подстригах. След това пак се изкъпах и когато облякох осолените си, втвърдени, но чисти дрехи, се почувствах отново почти човек.
Джопин се вгледа в мен, когато се върнах от морето и каза:
— Изглеждаш ми някак познат, човече. — Вдигнах рамене. — Разкажи ми сега за корабокрушението.
Удовлетворих молбата му. Съчиних цяла епопея. Каква катастрофа описах само! Навлязох в пълни подробности, чак до счупването на гротмачтата.
Той ме потупа по рамото, сипа ми едно уиски и запали пурата, която ми бе дал.
— Просто си почивай спокойно тук. Когато пожелаеш, ще те откарам до брега или ще дам сигнал на минаващ кораб, ако видиш някой, който можеш да разпознаеш.
Възползвах се от предложеното гостоприемство. То ми бе жизнено необходимо. Ядях храната му, пиех напитките му и приех една чиста риза, която му беше твърде голяма. Преди била на негов приятел, който се удавил в морето.
Останах при него три месеца, докато възстановя силите си. Помагах му в работата — поддържах светлината на фара в нощите, когато той се чувстваше като пребит и изчистих всички стаи на жилището му — до степен дори да боядисам две от тях и да сменя стъклата на пет счупени прозореца. Излезеше ли буря, заедно наблюдавахме морето.
Джопин изобщо не се интересуваше от политика. Не се вълнуваше кой управлява в Амбър. Според него всички ние там бяхме покварени. Докато той можеше да се грижи за фара, да разполага с добро ядене и пиене и да се занимава с навигаторските си пособия на спокойствие, пет пари не даваше какво става на брега. Започнах да се привързвам към него и тъй като също разбирах нещо от стари свитъци и карти, ние прекарахме много приятни вечери над тях. Преди много години бях плавал далече на север и му направих нова карта въз основа на спомените си от пътуването. Това изглежда му достави огромно удоволствие, както и описанията ми на тези води.
— Кори — (така се бях представил), — бих искал някой ден да плавам заедно с теб — рече той. — Не знаех, че някога си управлявал собствен кораб.