Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Все още си девствена! — Ама го казва така, сякаш е престъпление.
— Не обичам да мисля за себе си като за „девствена“. Предпочитам да се определям като „сексуално незавършена“. Нали се сещате? Това е като да не си завършил училище.
— Ама защо? — изумява се Маги. — Сексът въобще не е голяма работа! Мислиш си, че е голяма работа, докато не го направиш. А после си казваш: „Божичко, защо чаках толкова дълго?!“
— Стига, Маги! Всеки си има своето време. Може би Кари просто още не е готова — срязва я Мишката.
— Единственото, което искам да кажа, е, че ако в най-скоро време не го направиш със Себастиан, някоя друга ще го направи! — предвещава злокобно Маги.
— Ако наистина стане така, ще означава, че Себастиан просто не е подходящият човек за нея! — отсича Мишката.
— Освен това мисля, че някоя вече го е направила — допълвам аз. — Имам предвид в миналото. И в крайна сметка какво искате от мен? Та ние сме гаджета едва от два месеца!
— Ние с Питър бяхме гаджета само от два дена, когато го направихме! — изтъква Маги. — Е, при нас, разбира се, и обстоятелствата бяха различни. Питър е бил влюбен в мен от години.
— Маги. Относно Питър… — започва Мишката.
Иска ми се да я предупредя, че точно сега вероятно не е най-подходящият момент да повдига въпроса за Питър, ала вече е твърде късно.
— Мисля, че за него „гимназия“ и „колеж“ са две абсолютно различни категории. Когато замине за Харвард, ще остави Касълбъри изцяло зад гърба си. Просто трябва да го направи. Иначе няма да успее!
— Защо пък не? — стрелва я Маги.
— Маги — намесвам се аз, като поглеждам многозначително Мишката, — Мишката няма предвид точно теб. Иска да каже, че там той ще трябва много да заляга над ученето и може би няма да разполага с достатъчно време за поддържането на връзка. Нали така, Мишке?
— Именно. Животът на всички ни ще се промени. Всички ние ще се променим.
— Що се отнася до мен, аз не смятам да се променям — отсича инатливо Маги. — Независимо от това, което ще се случи, аз винаги ще си остана аз. И мисля, че точно така трябва да се държат всички хора. Прилично.
Съгласявам се с нея.
— Каквото ще да става, трябва да се закълнем, че винаги ще си останем себе си!
— А имаме ли друг избор? — обажда се иронично Мишката.
— Но къде сме, за бога? — възкликвам и се оглеждам.
— Добър въпрос — промърморва Мишката. Намираме се на път с изпочупен асфалт, в средата на нищото.
От двете ни страни се простират каменисти полета, изпъстрени тук-там с по някоя занемарена къща. Минаваме покрай сервиз за коли и жълта къщичка, на която пише: „Поправки на кукли СЪНШАЙН, кукли големи и малки.“ Далеч пред нас Уолт внезапно завива в малка алея пред дълга бяла сграда с индустриален вид.
Сградата има голяма метална порта и малки, затъмнени прозорци. Изглежда изоставена.
— Какво е това място? — пита Маги, докато минаваме бавно покрай него.
Мишката се обляга назад и скръства ръце.
— Едно е сигурно — изглежда много съмнително! — отсича.
Продължаваме малко по-нататък, докато Маги не намери място да обърне.
— Място, за което не би искала да знаеш — повтарям на глас предупреждението на Себастиан.
— Какво? — ококорва се Маги.
— А, нищо — побързвам да замажа положението аз и двете с Мишката си разменяме погледи.
Мишката потупва Маги по рамото и казва:
— Мисля, че вече е време да се прибираме. Това надали ще ти хареса.
— Кое по-точно? — сопва се Маги. — Че това е просто една сграда! И наше задължение като приятели е да проверим в какво се е забъркал Уолт!
— Или може би не — свива рамене Мишката.
Маги не й обръща внимание и тръгва по алеята пред сградата.
Алеята отвежда отзад, към един скрит навес, където, редом до колата на Уолт, има и още няколко.
Зърваме таен заден вход с неонови знаци, на които пише: „Видео“, „Играчки“ и сякаш всичко това не е достатъчно — „Секс на живо“.
— Нещо не разбирам — промърморва Маги, вторачена в червените и сини знаци.
— Порно клуб.
— Маги, ще съжаляваш, че си влязла тук! — предупреждава пак Мишката.
— Че защо да не вляза? — сопва се тя. — Да не мислите, че няма да мога да го понеса?