Сянка и кост
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Сянка и кост». Краткое содержание книги:
– Не ми се вярва да го открият без мен.
Вдигнах вежди.
– Защото си най-добрият ли?
– Не – отвърна той, отново беше станал сериозен. – Но какво пък, може и така да е. Не ме разбирай погрешно. Те са добри следотърсачи, най-добрите в Първа армия, но... човек трябва да има специален усет, за да преследва стадото. Това не са обикновени животни.
„А ти не си обикновен следотърсач“ – помислих си, но не го казах гласно. Наблюдавах го и си мислех за думите на Тъмнейший, че всеки трябва да познава собствените си дарби. Дали в необичайните способности на Мал се криеше нещо повече от обикновен късмет и богат опит? Вярно, той никога не бе страдал от липса на самочувствие, но не мислех, че това е само гола самонадеяност.
– Дано си прав – промърморих.
– А сега ти ми отговори на един въпрос – каза и аз долових някаква сурова нотка в гласа му. – Защо избяга?
Чак сега осъзнах, че той няма никаква представа защо съм избягала от Малкия дворец и защо Тъмнейший ме издирва толкова настървено. При последната ни среща буквално бях заповядала на Мал да ми се маха от очите, но въпреки това той беше зарязал всичко и ми се беше притекъл на помощ.
Сега заслужаваше да получи обяснение, но не знаех откъде да започна. Въздъхнах и прокарах ръка по лицето си. В какво ни бях забъркала и двамата?
– Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че се опитвам да спася света?
Той впи в мен твърд поглед.
– Значи това не е просто любовна свада, след която пак ще се върнеш с подвита опашка при него, така ли?
– Не! – възкликнах ужасена. – Това не е... Ние не сме... – Не успявах да намеря думи. Не ми оставаше друго, освен да се разсмея. – Де да беше така.
Мал дълго мълча. После, явно стигнал до някакво решение, проговори:
– Добре тогава. – Стана, разкърши се и преметна пушката на рамо. След това извади дебело вълнено одеяло и ми го хвърли.
– Почини си – заяви. – Аз поемам първото дежурство. – Обърна ми гръб и се загледа в търкулналата се високо по небосклона луна, която беше увиснала над долината, откъдето идвахме.
Свих се върху коравата земя и плътно се увих с одеялото, за да се стопля. Въпреки неудобствата клепачите ми скоро натежаха и умората най-сетне ме повали.
– Мал – прошушнах в тъмнината.
– Какво?
– Благодаря, че ме откри.
Не бях сигурна дали не сънувам, но май някъде откъм мрака долетя шепотът му:
– На твоите услуги.
После сънят ме отнесе.
ГЛАВА 17
МАЛ СТОЯ НА ПОСТ цяла нощ и ме остави да се наспя. На сутринта ми даде парче сушено месо и каза просто: „Разказвай!“.
Не знаех откъде да подхвана, затова започнах с най-лошото:
– Тъмнейший иска да използва Долината на смъртната сянка като оръжие.
Мал дори не трепна.
– Как точно?
– Ще я разшири над цяла Равка и Фйерда – навсякъде, където му оказват съпротива. Само че не може да го направи без мен, аз трябва да удържам волкрите. Какво знаеш за стадото на Морозов?
– Не много. – Той зарея поглед над долината. – Значи заради теб е било всичко. От нас се очакваше да открием стадото и да заловим или поне да притиснем водача му, но без да го раняваме.
Кимнах и се опитах да му обясня малкото, което знаех за действието на муските; как Иван е трябвало да убие мечка, а Мари – северен тюлен.
– Всеки от Гриша трябва сам да си заслужи муската – казах накрая. – Същото важи и за елена, но той не е предназначен за мен.
– Хайде да тръгваме – рязко ме прекъсна Мал. – Може да ми доразкажеш, докато вървим. Искам да се изкачим още по-нависоко в планината.
Напъха одеялото обратно във войнишката мешка и се постара да заличи следите от бивака ни. После ме поведе по стръмна и камениста пътека. Лъкът му беше привързан отзад за войнишката торба, но пушката държеше готова за стрелба.
Краката отказваха да ми се подчиняват при всяка стъпка, но аз упорито следвах Мал и събрах сили да му разкажа останалата част от историята. Повторих му дословно всичко, което ми разкри Багра: как се появила Долината, каква е силата на нашийника и как Тъмнейший е замислил да се възползва от дарбата ми; накрая му казах и за кораба, който ме чакаше при
Ос Кърво.
Мал заговори още щом приключих:
– Не е трябвало да слушаш Багра.
– Откъде си сигурен? – попитах.
Той внезапно се обърна и аз едва не налетях отгоре му.
– Как мислиш, какво ще стане, ако стигнеш Долината и все пак успееш да се качиш на този кораб? Защо си мислиш, че властта на Тъмнейший се простира само до бреговете на Истинското море?
– Не мисля така, обаче...
– Само въпрос на време е да те открие и да ти надене тоя нашийник.