Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Значи си сама?
- Вече не.
Габриел започна да разкопчава блузата й. При допира му зърната на гърдите й се втвърдиха мигновено. Тя му подаде още едно парче портокал.
- Може би не е разумно да го правим пред компютъра - прошепна Киара. - Не се знае кой може да наблюдава.
- С колко време разполагаме?
- С колкото ти е нужно.
Тя го хвана за ръка и го поведе нагоре по стълбите.
- Бавно - промълвиха устните й, докато той я полагаше на леглото. - Бавно.
В стаята бе вече сумрачно, когато Габриел се отпусна изтощен до Киара. Двамата останаха да лежат дълго в мълчание, близо един до друг, но без да се докосват. Навън се чу далечният звук на преминаваща моторна лодка, последван малко по-късно от плисъка на вълни в кея. Киара се повдигна на лакът и прокара пръст по носа на Г абриел.
- Колко време смяташ да оставиш брадата?
- Не се харесвам така, но нещо ми подсказва, че ще имам нужда от нея при тази операция.
- Може би трябва да я задържиш и след операцията. Мисля си, че с нея изглеждаш...
- Не го казвай, Киара.
- Щях да кажа „авторитетен“.
- Това е все едно да наречеш една жена „елегантна“.
- Че какво има в това?
- Ще разбереш, когато хората започнат да ти казват, че изглеждаш елегантна.
- Не вярвам да е толкова лошо.
- Това никога няма да се случи, Киара. Ти си красива и винаги ще останеш красива. А ако аз не обръсна брадата си след края на операцията, хората ще започнат да те вземат за моя дъщеря.
- Говориш глупости.
- Биологически е напълно възможно.
- Кое?
- Да ми бъдеш дъщеря.
- Никога не съм си го помисляла.
- Недей и занапред - каза той.
Тя се засмя тихо, но не каза нищо повече.
- За какво си мислиш сега? - попита Габриел.
- Какво ли щеше да стане, ако не беше забелязал онова момче с бомбата под якето на Уелингтън Стрийт. Сигурно по време на взрива щяхме да обядваме някъде. Трагедията пак щеше да е голяма, разбира се, но после животът ни сигурно щеше да продължи нормално, както при всички други.
- А може би за нас именно това е нормалното, Киара.
- Нормалните двойки не правят любов в тайни квартири.
- Ако трябва да съм откровен, винаги ми е харесвало да се любим в тайни квартири.
- Аз се влюбих в теб именно в такава.
- В коя?
- Онази в Рим - отвърна тя. - Малкият апартамент в една от пресечките на Виа Венето, където те закарах, след като италианските полицаи се опитаха да те убият в онзи ужасен хотел до гарата.
- „Абруци“ - уточни Габриел с тежка въздишка. -Каква дупка!
- Но пък безопасният апартамент беше чудесен.
- Ти почти не ме познаваше.
- Всъщност вече те познавах доста добре.
- Приготви ми фетучини с гъби.
- Фетучини с гъби готвя само за хората, които обичам.
- Направи ми сега.
- Ще трябва да си ги заслужиш.
Киара щракна един ключ на стената до леглото. Малка халогенна лампа за четене блесна като лазер в очите на Г абриел.
- Трябваше ли да правиш това? - попита той, присвил очи.
- Седни.
Киара извади една папка от чекмеджето на нощното шкафче и я подаде на Габриел. Той я отвори и за първи път видя лицето на Самир Абас. Беше ъгловато, с очила и набола брада, със замислени кафяви очи и високо чело. На снимката той ходеше по улица в жилищната част на Цюрих. Носеше сив костюм - униформата на швейцарските банкери - и сребриста вратовръзка. Куфарчето му изглеждаше скъпо, както и обувките. Палтото му беше разкопчано и не носеше ръкавици. Говореше по мобилен телефон. Съдейки по начина, по който бе извил устните си, Габриел заключи, че вероятно говори на немски.
- Ето това е човекът, който ще ти помогне да купиш терористична групировка - каза Киара. - Самир Абас, роден в Аман през хиляда деветстотин шейсет и седма, завършил Лондонското училище по икономика и постъпил на работа в Трансарабска банка през 1998 година.
- Къде живее?
- В квартал Хотинген, близо до университета. Ако времето е хубаво, ходи на работа пещ, за да поддържа форма. Ако е лошо, хваща трамвая от „Рьомерхоф“ до финансовия квартал.
- Кой трамвай?
- Номер осем, разбира се. Кой друг?
Киара се усмихна. Подобно на Габриел, тя имаше енциклопедични познания за обществения транспорт в Европа.
- Къде е апартаментът му?
- На Карменщрасе номер четири. Това е малко, следвоенно здание с хоросанова мазилка. Има общо шест апартамента.
- Съпруга?
- Погледни следващата снимка.
На нея се виждаше жена, която вървеше по същата улица. Носеше западни дрехи, с изключение нахиджаба, който обграждаше детинското й лице. За лявата й ръка се държеше момченце на около четири години, а за дяс-ната - момиченце, наглед осем-деветгодишно.