Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
използвала брилянтно.
- Шатоньоф-дьо-пап никога повече няма да има такъв хубав вкус – прошепна той
срещу устните й.
Тя сложи ръка на бузата му.
- Грижи се за себе си. – Усмивката не успя да скрие притеснението й. – Обаждай
се на мобилния ми и ни информирай какво се случва, става ли? Реджи ще е нервна,
както и аз.
- Ще го направя.
Късно същия следобед, в Малибу, седейки срещу къщата на Белинда, Кинг
нямаше нужда от детектив, който да му каже, че бившата му от известно време не е
можела да си позволи градинар или боядисване на къщата.
Отне й доста време, за да отвори вратата, а когато го направи, тя се усмихна,
което го уплаши повече от бръчките по някога безупречната й кожа.
Бутилка Джак Даниелс стоеше отворена на бара зад нея.
- Няма да ме разубедиш да си върна Реджина – каза тя.
- Тя предпочита да я наричат Реджи.
- Ти ми я открадна.
- Ти си я изхвърлила и тя дойде при мен, но съм тук, за да поправя това. Ще ти я
доведа. Напиши ми чек за трити години издръжка, които открадна, и тя е твоя.
- А какво ще кажеш да не трябва да плащаш за следващите три години?
Кинг поклати глава.
- Какво ще кажеш да не трябва да плащам за следващите шест месеца?
- Още по-добре – каза Белинда.
- Не знаеш на колко години е дъщеря ти. Издръжката приключва след шест
месеца, когато стане на осемнадесет.
Изразът на лицето на Белинда му каза, че не беше очаквала това. Трябва да бе
обещала на адвоката си дял от дървото на парите, което се канеше да разклати, защото
купонджийката пред него не можеше да си позволи битка за попечителство.
- Не мога да си позволя…
- Да поддържаш начина си на живот. Ясно ми е. Да речем, че ти предложа две
възможности – каза Кинг. – Да доведа Реджи и сина й тук от хотела и светът да
разбере, че си баба, или да ми прехвърлиш попечителството. Нося документите.
Белинда се усмихна с усмивката си на зла/добра котка, онази, която
неподозиращият свят би помислила за мила. Той знаеше. Веднъж вече се бе хванал.
- Да речем, че ще ти дам… една възможност – каза тя. – Няколко дни в затвора
биха ти помогнали да излезеш с по-добро предложение.
На вратата се позвъни.
- Гледай си работата – каза тя, преди да пусне ченгетата вътре.
Те го арестуваха на място… за отвличане.
Хармъни изтича нагоре по стъпалата от дока, за да види дали хеликоптерът на
Кинг се бе приземил на площадката. Беше разочарована, че все още не бе там. Беше
отнело дни на адвоката му, за да го освободи. Обвиненията за отвличане бяха сериозна
работа. Очевидно кучката Белинда имаше приятели на високи позиции. Хармъни
толкова се бе затъжила за него, че искаше да го приветства у дома насаме.
Реджи разбираше, така че двамата с Джейк все още бяха при Дестини и Сторм.
Планираха да си направят обиколка на Салем и да разгледат някои от
забележителностите. Щяха да се върнат след няколко дни за лятното слънцестоене, но
засега Кинг Пакстън бе изцяло неин.
Наемниците, които опитаха да я държат настрани в първия й ден тук, наклониха
шапки и й отключиха вратата на замъка. Беше зловещо вътре, сама, без осветление.
Добре, че знаеше как да стигне до спалното помещение. Сега двамата с Кинг го
споделяха и походните легла ги нямаше.
Той трябваше да се върне всеки момент, затова тя си взе бърз душ, парфюмира
подходящите места и облече дантелено потниче с цвят на лайм и подхождащи му
бикини.
Той пристъпи в стаята минута по-късно. Вероятно бе кацнал, докато е била под
душа.
- Затворнико! – каза тя за поздрав, но той не отвърна нищо. Гладният му поглед бе
прикован към русият триъгълник под прозрачните бикини. Хармъни се претърколи по
корем, кръстоса крака във въздуха и го погледна през рамо.
Той пусна чантата и бастуна си и се хвърли напред. Тя изпищя, когато той се
приземи отгоре й. Засмя се, когато той я покри цялата с целувки. Не бе очаквала такова
невероятно приветствие от неспонтанния си… любовник. Да, такъв беше той… неин
любовник. Защо да не го признае?
Той дръпна надолу едната страна на потничето й, разголи едната й гърда и я пое в
устата си. После целуна трикветрата, татуираният символ на трите, описан в сърце,
ниско на дясната й гърда.
- Боже, обичам това – каза тя. – Разваляш ме за всички останали мъже.
- Много ясно.
- Леле, полека, господинчо. Това изявление е твърде близо до ръба на