Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
на детска издръжка за три години.
- Каквото и да правиш – каза Реджи, – не й давай замъка. Не се шегувам. Това е
домът ни.
Кинг предположи, че той не бе единственият, който смяташе, че златотърсачката
Белинда би се отказала от дъщеря си за пари. Не беше осъзнал точно колко Реджи
обичаше замъка, нито че вече го смяташе за дом. Можеше ли храброто му момиче да
понесе още едно разочарование? И можеше ли той, съвсем честно, да бъде онзи, който
да я разочарова?
- Търсила ли ме е, между другото? – попита Реджи. – Мама търсила ли ме е? –
повтори тя.
- Да, наела е частен детектив, който да те открие, но той е прекратил дейността си.
- Това е тъпо. Обикновено е по-добра в прикриването на следите си от това.
Дотук с плана му да я накара да си мисли, че на майка й й пука за нея.
- Изплашена е, мисля, затова ще го играе лошото ченге.
Сълзи потекоха от големите, тъмни очи на Реджи.
- Тя не иска красивото ми момченце, татко. Знам, че мен не ме иска, но как може
да не иска него?
- Ела тук. Дай прегръдка на стария си баща.
- Ти? Стар? Сторм каза, че си първокачествен жребец.
- Сторм трябва да си държи мнението за себе си.
Реджи се разсмя.
- Къде му е забавното на това?
Хармъни и сестрите й бяха оказали голямо влияние на Реджи за краткото време,
откакто бе тук. Блузата на дъщеря му за днес гласеше “Спираш да ме Забавляваш”,
въпреки пълния й гардероб с нови и ретро дрехи. Той я целуна по челото, когато Джейк
се появи.
- Деди, вземи това с теб в Калифорния.
Ухиленият палавник му показа торта от кал.
- Бебчо Айнщайн, никога не пропускаш. – Кинг разроши косата му и стисна
рамото на Реджи, докато тя бършеше лицето на Джейк с ъгълчето на блузата си. –
Трябва да намеря Хармъни – каза Кинг, – за да се уверя, че тя и сестрите й могат да
останат и да се погрижат да сте в безопасност докато ме няма.
Половин час по-късно, той откри Хармъни в стаята за билярд, но молбата му я
хвана неподготвена.
- Кога заминаваш? – Тя обикаляше стаята, размахвайки димящо… нещо. – Това е
снопче за опушване – каза тя, отговаряйки на неизречения му въпрос.
- Бих искал да тръгна утре сутрин, ако ми е възможно.
- От всички възможни моменти. – Хармъни отправи поглед към сестрите си. –
Работата е там, че бързаме със защитните заклинания, за да можем да се върнем в
Салем за уикенда. Сестра ни Вики се прибира у дома от Шотландия и сме планирали
парти за добре дошла.
Кинг въздъхна.
- Мразя мисълта да оставя бъдещето на Реджи и Джейк да виси. Освен това в този
случай изненадващият удар е от особено значение.
- Можем ли да вземем Реджи и Джейк у дома с нас?
- Бихте ли го направили?
- Обичаме ги. Разбира се, че бихме. – Хармъни погледна към сестрите си и те
ентусиазирано се съгласиха.
Облекчение и благодарност го изпълниха.
- На Реджи много ще й хареса. И ако нещата се развият зле, Белинда няма да знае
къде да я намери.
- Нещата може да станат грозни, а?
- Белинда не действа с добро. Общ приятел ми каза преди няколко години, че е
накарала родителите си да препишат къщата си на нея, после ги преместила в
старчески дом и я продала.
Сторм потрепери, сякаш познаваше Белинда.
- Сторм, усети ли нещо? – попита Хармъни.
- Тази жена дава ново значение на думата “злобна”. Тя е… дребна. Светът й е
стеснен. Егоистична и злобна е. Като куче с кокал, не го дава, освен ако не може да
ухапе някой за забавление.
- Наясно съм с всичко това – каза Кинг, – но като го чувам ме кара да осъзная, че
още преди години е трябвало да се боря за Реджи.
Хармъни махна мъхче от блузата му.
- Бил си дете. Прости си. – Тя плъзна ръка по бузата му и се отдръпна. –
Пиленцата ти ще бъдат в безопасност с нас. Ще си изкарат страхотно. Както и ние.
Върви в Калифорния и сритай някой гаден задник от Малибу.
- Ако сестрите ти не бяха тук, щях да те целуна.
- Действай – каза Сторм. – Извратено.
На Кинг не му беше до усмивки, но намигна на бунтарката. Освен това даде на
работниците си неочаквана платена почивка. Може и да не изглеждаше много като
шеф, облегнат на бастуна си, но след това се отнасяха към него с ново уважение.
По изгрев на следващата сутрин, Хармъни го изпрати до хеликоптера му и го
целуна за довиждане, изобщо не можеше да се сравнява с изпращането, което му беше
приготвила предната вечер, включващо вино от собствената му изба, което бе