Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Това е избор между две злини. Единственият красив млад крал в Европа е брат ми, а Катерина ми показа, че трябва да си вземеш съпруг, докато е млад. Ще поема риск, каквото и да избера. Нареждам дворът да потегли към Пърт за лятото и си обещавам, че докато съм сред зелените хълмове и далеч от злобните писма на Катерина, ще реша какво е най-добре да направя.
Замъкът Метвен, Пърт
Шотландия, юни 1514 г.
— О, не се омъжвайте за нито един от двамата — казва Арчибалд Дъглас през смях. Дошъл е на един пикник, за да реже студеното еленово месо, но изпълнява ролята и на виночерпец, подавайки ми ленената кърпа и виното. Наслаждавам се на факта, че приличаме на семейство, което се забавлява, на практика сами — този внимателен млад мъж, и децата ми и техните бавачки. Джеймс тича наоколо по тревата, ръцете му се размахват като перки на вятърна мелница, бавачката му го гони, а той пада, защото се смее толкова силно, че не може да стои прав. Неговият лорд-шамбелан Дейви Линдзи подвиква: „Бягай, момчето ми, бягай!“, докато бебето Александър спи в люлката си в сянката на дърветата, с бавачката до него; дойката му е задрямала на една възглавница в сянката.
— Не, налага се да се омъжа — казвам. — Сега е прекрасно, докато децата са тук и дворът се е посветил на летни забавления, и ни се струва, че няма за какво да се тревожим и вечно ще бъде лято. Но знаете какво ще стане, когато настъпи есента и зимата я последва: лордовете ще заговорничат помежду си и един срещу друг, а французите ще се опитат да воюват с Англия чрез нас, и брат ми ще постави искания, които не мога да изпълня, а проклетият лорд Дейкър ще напада границата, хората ще гладуват и ще се бунтуват — в края на това изреждане гласът ми затреперва. — Не мога да се изправя пред това. Не мога да посрещна още една зима сама.
Бързо зародило се съчувствие проблясва по лицето на Арчибалд.
— Готов съм да пожертвам живота си за вас. Всички бихме го сторили — казва той. — Всички погранични лордове са ми приятели. Само кажете и ние ще усмирим грабителите, ще свикаме членовете на съвета, ще настояваме да работят заедно. Знаете, че съм от изтъкнат род, един от най-видните. Имам влияние. Дядо ми Джон Дръмонд е главатар на клана Дръмонд, покойният ми дядо по другата линия беше Неустрашимия, баща ми загина при Флодън, така че сега аз съм глава на дома Дъглас. Това са най-могъщите фамилии в Шотландия. Само кажете и ще ви защитим.
— Зная, че сте готови да го направите — казвам. — Когато е лято и всички лордове са в двора и са доволни, че са тук или на сигурно място в собствените си земи, а ловът е добър и всяка вечер има танци, аз си мисля, че съм в безопасност и ще бъда в безопасност завинаги. Но трябва да се подготвя. Трябва да намеря някой, който да се изправи срещу това редом с мен.
Той ми подава плодове и чаша вино. Движи се така гъвкаво, че когато извършва някое дребно действие при обслужването, то заприличва на танцова стъпка. Никога не изпуска и не разлива нещо, ругаейки собствената си непохватност, и винаги е прекрасно облечен. Сред шотландските лордове, които държат най-вече на собственото си удобство, яздят усилено, препират се здраво и невинаги си правят труда да се изкъпят, той се отличава с това, че винаги е прекрасно подстриган и избръснат, ръцете му са винаги чисти и от него се носи ухание на чисто бельо и мускусен мирис, който си е само негов. Бог знае, че е красив — половината дами от двора ми са влюбени в него, — но той носи свежата си, приятна външност непринудено като дреха, която е носил винаги; сякаш не съзнава колко добре изглежда. Сгоден е за момиче, което живее близо до дома му, един от тези шотландски семейни годежи още от люлката, предполагам. Но той не се държи като сгоден мъж. Джон Дръмонд се перчи с красивия си внук като с боен петел; хвали се с дългите му крака, стройното му, гъвкаво, силно тяло, широките му плещи и това изненадващо изящно келтско лице, косата с цвета на есенни листа, тъмните му очи и пленителната усмивка.
— Джанет Стюарт от Тракуеър е момиче с късмет — казвам, имайки предвид младата жена, за която ще се ожени.
Той свежда глава и поруменява. Но очите му се вдигат и срещат моите.
— Аз съм късметлията — казва. — Защото съм обещан на едно от най-хубавите момичета в Шотландия, но служа на най-прелестната кралица.
— О, не може да става дума за сравнение между нас — възразявам мигновено. — Аз съм майка на две деца и стара вдовица на двайсет и четири години.
— Не и стара — казва той. — Аз съм на същата възраст като вас. И вдовец като вас. И съм граф на Ангъс, главата на виден род, водачът на изтъкната фамилия. Зная какво е чувството да бъдеш пред погледите на всички.