В името на любовта

— Опита ли се? – не го оставяше на мира Чаз. Беше го посъветвала да се държи дружелюбно, но не прекалено, което означаваше да не се смее като грухтящо прасе. И да не дрънка за видео игри. Никога.

— Не съм я виждал, ясно ли е?

— Видял си я. – Чаз влезе след него в кабинета на Джорджи. – Видял си я, но не ти е стигнало смелост да я заговориш. Толкова ли е трудно да я поздравиш и да я попиташ как е?

— Според мен може да се измисли нещо по-оригинално.

— Когато се опитваш да оригиналничиш, отстрани звучи откачено. Поне веднъж бъди по-естествен. Кажи само „Здрасти” и „Как си?”. Носиш ли си банския, както ти казах?

Той хвърли сака на един стол.

— Освен това не си ми и личен треньор.

— Носиш ли го?

— Не зная. Може би.

Чаз си каза, че все пак е постигнала някакъв напредък. Арън вече изяждаше послушно обяда, който му приготвяше, и спря да носи със себе си мазна храна, защото знаеше, че тя ще я намери и изхвърли. Бяха минали само три седмици, но Чаз беше сигурна, че коремчето му бе започнало да се прибира.

— Поплувай половин час довечера, преди да си тръгнеш. Говоря сериозно.

— Няма да е зле да отделяш повече време за себе си, вместо да досаждаш на другите. – Той се отпусна на стола пред компютъра. – Като начало се погрижи за личностното си разстройство.

— Аз харесвам личностното си разстройство. Идеално средство да държа ненормалниците по-надалече – заяви самодоволно тя. – Макар че точно в момента явно не помага особено. – Арън не беше ненормалник. Той беше порядъчен млад мъж и тя тайно се възхищаваше на ума му. Но беше отчайващо безпомощен и непохватен. И самотен. Само ако се вслушваше в съветите й, тя можеше да го шлифова достатъчно, за да си намери свястно момиче. Не някоя суперкрасавица, а добро момиче и умно като него.

— Обядът е в дванайсет и половина – оповести тя в ролята на икономка. – Не закъснявай. – Когато се извърна към вратата, Чаз видя Джорджи на прага да заснема цялата сцена с видео камерата си.

Момичето сложи предизвикателно ръце на кръста.

— Знаеш, че това е незаконно, нали? Да снимаш хората без тяхното съгласие.

— Наеми си адвокат – посъветва я Джорджи, без да отлепя око от обектива на камерата.

Чаз затрополи гневно по коридора към задната стълба. Точно в момента Джорджи беше последният човек на света, с когото искаше да говори. Вчера, когато тя се прибра с Брам, двамата се държаха странно. Джорджи имаше подозрителна червенина на врата и избягваше да гледа Брам, който й се усмихваше като котарак, докопал купичка със сметана. Чаз не разбираше какво става с тях. Те си въобразяваха, че тя не знае за отделните им спални – като че ли Джорджи можеше да оправи свястно едно легло! Така че какво се бе случило вчера?

Чаз щеше да получи купища пари, ако подшушнеше на таблоидите историята за прочутите младоженци, които спят в отделни спални. Може би щеше да го направи, ако щеше да засегне само Джорджи. Ала тя не искаше да нарани Брам.

Джорджи я последва до задната стълба.

— Защо тормозиш Арън?

На свой ред Чаз също можеше да й зададе няколко въпроса, като например: защо Джорджи тормози Брам, какво се е случило вчера и защо Джорджи и миналата нощ спа сама в своето легло? Но тя се бе научила да пази информацията за себе си, докато не се открие изгоден случай да я използва.