В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Джорджи плъзна ръка на тила и свали сребърния си медальон.
— Не е честно.
Приключението й на сексуалното игрище на дявола изискваше поне няколко хитринки, макар и не особено оригинални.
— Сваляй джинсите. Кожената торбичка те очаква.
— Аз все още съм с обувките, не помниш ли? – Той се отдръпна назад, за да го види, докато събува едната си мокасина.
— Това е истинска измама! – възмути се Джорджи, отдръпна се на свой ред и свали едната си диамантена обица.
— Виж ти кой го казва! – Втората мокасина последва първата.
— Никога в живота си не съм мамила. – Джорджи свали и другата си обица.
— Не ти вярвам. – На пода падна един чорап.
— Може би само когато играехме на отгатване на думи – призна си Джорджи и махна венчалния пръстен.
Докато сваляха едно по едно дрехите и аксесоарите си, те се бяха отдръпнали от решетката, за да могат да се виждат. Нагоре и надолу… нагоре и надолу… чувствен танц на криене и откриване.
Върху килима падна вторият му чорап.
— Интересно дали някога мъж е капал мед върху корема ти, за да го оближе?
— Десетки пъти. – Тя си поигра с горното копче на блузата, все още неуверена докъде иска да стигне това пийпшоу само за двама. – Интересно кога за последен път си бил с любовница?
— Доста отдавна. – Той пъхна палец под копчето на колана на джинсите си.
— Кога? – настоя Джорджи, като стисна червеното пластмасово копче между пръстите си.
— Не може ли да поговорим друг път за това? – Копчето на джинсите му изхвръкна от илика.
— Не, не може. – Разговорът за предишни любовници може би щеше да угаси пламъка на желанието й, но за съжаление, не се получи.
— По-късно. Обещавам.
— Не ти вярвам.
— Ако се отметна, можеш да се разходиш по голия ми гръб с високи токчета.
— Ако се отметнеш… – горното копче на блузата й сякаш само се разкопча, – никога повече няма да видиш това. – Разкопча блузата бавно, копче по копче, после я остави да се плъзне по раменете й. Носеше бял дантелен сутиен „Ла Перла” в комплект с бикини, които Брам още не бе видял.
Ръката му се придвижи към китката и Брам бавно свали часовника си – Джорджи беше забравила за глупавия часовник – така че сега той беше останал само по джинси и с… това, което беше под тях. Джорджи не смееше да си поеме по-дълбоко дъх. Отстъпи крачка назад и разкопча копчето на тъмносиния си панталон. Без да откъсва очи от неговия, тя започна да го смъква надолу.
Имаше невероятни крака – дълги, стройни и силни – крака на танцьорка. Брам прикова поглед в тях. Изтекоха няколко безкрайни секунди, преди той също да направи стъпка назад и да свали джинсите си. Под тях носеше сиви трикотажни боксерки „Енд Зоун”, плътно обгърнали внушителната му ерекция. Джорджи се втренчи в нея с пресъхнали устни.
— Сега е ред на бикините ти – подкани я Брам и отново се приближи към решетката.
Никога не се бе чувствала толкова възбудена, а двамата дори не се бяха докоснали. Джорджи разкопча сутиена. Презрамките се свлякоха по раменете й, но дланите й обвиха дантелените чашки, за да не им позволят да паднат, и тя пристъпи към решетката.
— Първо се потруди за това – прошепна.
— Този път ще трябва да ти се доверя – изрече той хрипливо, пъхна пръсти под ластика на боксерките си, смъкна ги и се изпречи пред нея с великолепното си тяло.
Тя го поглъщаше с поглед – широките загорели рамене, мускулестата гръд, тесните бедра, малко по-бледи от останалата кожа. Дори не усети как сутиенът се изплъзна от пръстите й.
— Отстъпи крачка назад – изхриптя Брам пресипнало.
Той я използваше и тя го използваше, но не й пукаше. Премести се в центъра на пробната и смъкна ефирните си бикини. Брам се взираше толкова напрегнато в нея, че кожата й настръхна. Знаеше, че е бил с много по-красиви жени, но тя не изпитваше нито капка от мъчителната неувереност, както бе с Ланс. Това беше Брам. Не й пукаше за мнението му. Интересуваше я единствено тялото му. Джорджи наклони кокетно глава.
— Дръпни се, за да мога да те разгледам отново.
Но търпението му се изчерпа.
— Играта свърши. Махаме се от тук. Веднага.
Но тя не искаше да си тръгват. Искаше завинаги да остане потопена в този свят на сексуална фантазия. Взе от закачалката синия сутиен с венчелистчетата.
— Питам се как ли ще изглеждам с това.
— Ще го облечеш?
— Трябва да проверя как ще ми стои. – Младата жена обърна голото си дупе към него и си сложи сутиена. Всяка чашка беше с три копринени листчета. Отново се обърна с лице към него и без дума да отрони, разтвори всяко венчелистче, първо страничните и накрая средните. Много бавно.