В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Като никога, Джорджи бе склонна да му вярва.
Папараците ги приклещиха, когато излязоха от „Кофи Бийн енд Тий Лийф”. Джорджи си помисли за безбройните снимки, които бе виждала, на знаменитости с чаши кафе или бутилки с минерална вода в ръце. Откога обезводняването се бе превърнало в професионален риск, неизменно съпътстващ славата?
— Насам! Погледнете насам!
— Какви са плановете ви за уикенда?
— Бракът ви здрав ли е?
— Като скала. – Брам преметна ръка през кръста й и прошепна: – Ако наистина си толкова корава и неотстъпчива, на каквато се правиш, снощи нямаше да избягаш, търсейки спасение в спалнята си.
Джорджи засия насреща му.
— Вече ти казах. Дойде ми.
Ответната му усмивка беше не по-малко сияйна.
— А аз ти казах, че не ми пука.
На Ланс щеше да му пука. Беше мил и разбиращ, но никога не би му хрумнало да се люби с неразположена жена. Не че в момента беше неразположена.
— Очевидно не съм се изразила достатъчно ясно – изсъска тя, продължавайки да се усмихва, напълно вживяла се в ролята на сексуална хищница, докато репортерите бясно щракаха с фотоапаратите. – Вчера, в „Провокация”, ти мина успешно прослушването. От сега нататък единствената ти функция е да ме обслужваш. Винаги когато пожелая. А в момента не желая.
Лъжкиня. Желаеше и още как, при това точно с него. Вчерашното преживяване беше толкова невероятно и неповторимо, защото беше с фантастичния развратник Брам Шепърд, който не ставаше за нищо друго, освен за безпаметен секс. За него сексът беше като ръкостискане и съзнанието за това й даваше непозната и вълнуваща свобода. Фиктивният й съпруг, навярно алкохолик, никога нямаше да има над нея такава власт като Ланс. С Брам нямаше да се измъчва и притеснява дали бельото й е достатъчно съблазнително, за да го привлече, или се налага скорострелно да изчете последното секс ръководство, за да поддържа интереса на съпруга си. Кого го бе грижа? Дори можеше да не си прави труда да си бръсне краката.
Той я целуна по върха на ухото.
— Само за да сме наясно, Скут. Не си неразположена. Просто те хвана шубето, защото се опасяваш, че не можеш да ми устоиш.
— Не е вярно.
Той помаха на фотографите и я поведе надолу по улицата, продължавайки да й говори с тих глас:
— Що се отнася до ограниченията, които се опитваш да въведеш… – Прокара кокалчетата на ръката си по гърба й. – Не смятам да им обръщам внимание.
Брам обичаше да предизвиква Джорджи – словесно и в леглото. Вчера тя дяволски го смая. В представите му Джорджи и Скутър винаги са били една и съща личност, но нямаше начин Скутър да устрои такова шоу, което изнесе Джорджи. Това, което се случи в „Провокация”, доказваше, че Загубеняка не бе успял да унищожи цялата й самоувереност, нещо, което с всеки изминал ден от последните седмици ставаше все по-очевидно. Фактът, че Ланс бе заменил Джорджи за такава студена риба като Джейд, доставяше на Брам много по-голямо удоволствие, отколкото му се искаше да признае. Когато се прибраха у дома след набезите из кафенетата, той се позабавлява с идеята да я съблече веднага – нямаше да са нужни особени усилия – но Арън съсипа плановете му, като ги посрещна още на вратата.
— Обади се секретарката на Рори Кийн. Предаде поканата й за среща в дома й на по чаша вино в пет часа.
Брам мислено подскочи до тавана. Той се надяваше, че симпатията на Рори към Джорджи ще му даде възможност да се срещне лично с шефката на студиото, а не да чака да мине през ситото на екипа й. Ухили се и раздрънка ключовете за колата.
— Обади й се веднага и кажи, че ще бъдем при нея в уреченото време.
Арън побутна нагоре очилата на носа си.
— Тя не спомена нищо за теб, Брам. Поканата се отнася само за Джорджи.
Брам стисна ключовете.
— Имала е предвид двама ни.
— Съмнявам се. Тя помоли да кажа на Джорджи да не се преоблича, тъй като ще бъдат само двете – поясни припряно Арън и побърза да се оттегли.
Брам изля гнева си в порой цветисти ругатни. Рори продължаваше да го пренебрегва. Тя харесваше сценария на „Къща на дървото”, но според вицепрезидента й по бъдещите проекти, не възнамеряваше да финансира филма, докато Брам не се откаже от желанието си да бъде продуцент и водещ актьор. Но ако го стореше, това щеше да сложи край на всичките му надежди за възраждане на кариерата му. Понякога му се искаше да си купи рекламно каре във „Варайъти” и да обяви пред света, че вече не е същият див и дързък хлапак, който не притежава достатъчно сила на характера, за да не се главозамае от успеха. Или може би едно простичко съобщение… „Какво ще кажете за шибания втори шанс?”