В името на любовта

— Ето това се казва истински мъж.

— Като го видя, непременно ще му предам. – Брам сви в юмрук гумената топка за стискане, подражавайки на Хъмфри Богарт в „Бунтът на боен кораб „Кейн”. – Но за разнообразие се нуждая малко от помощта ти.

— Какво искаш да кажеш с това „за разнообразие”? – обиди се Джорджи. – Винаги съм готова да помогна и да сътруднича. – Пльосна се на дивана. – Добре де, най-вече на сътрудничество с други хора, но все пак…

— Престани да шикалкавиш и да се правиш на интересна и ме чуй. – Той стисна отново топката и посочи с показалец към носа й. – Не ме очерняй пред Рори Кийн.

— Не бих го направила.

— Не би ли? Рори харесва всичко в проекта за „Къща на дървото” с изключение на…

— Теб? – Яркозелените й очи се разшириха насреща му. – Навярно защото имаш лоша репутация.

— Благодаря, че ми го напомни. – Брам остави топката върху бюрото. – Трябва да заснема този филм, Джорджи. Аз, а не някой друг. И ти трябва да я убедиш, че съм се превърнал в Съпруг на годината.

— Но не си.

— Престори се.

— Молиш ме за помощ? – Насреща отново го гледаха огромните очи на сирачето Ани. Но Джорджи винаги е била отборен играч и Брам предполагаше, че ще му помогне… след като първо го поизмъчи малко.

Тя притисна показалеца си към бузата.

— Ако поухажвам Рори заради теб, какво ще получа в замяна?

— Горещ секс и вечната ми благодарност.

Младата жена се престори, че обмисля предложението.

— Не. Не е достатъчно.

— Ще позволя на Мег да остане в къщата за гости.

— Мег вече се е настанила в къщата за гости.

— Нека го кажа по друг начин. Няма да я свалям, докато ни гостува.

— Ти и без това не я сваляш. Отнасяш се към нея като с дванайсетгодишна. – Джорджи най-после мина на въпроса. – Искам да прочета сценария, преди днес следобед да се срещна с Рори. Дай ми го.

— Вече ти обещах, че ще го видиш.

— Да, но не си обещал, че ще ми позволиш да го прочета.

— Значи си забелязала.

Тя протегна ръка.

Той се поколеба.

— Не може да се каже, че имаш добра преценка, що се отнася до сценарии. Нали се снима в „Лято в града”.

— Както и в „Красиви хора”, още един провал. Да не пропускаме и „Лесни неща”, който още не си гледал, но не ти го препоръчвам. – Размаха ръка пред лицето му. – Всичко това е в миналото. Сега пред теб седи една съвършено нова Джорджи Йорк. Предай се.

Тя вече не беше някогашната послушна марионетка, така че Брам нямаше избор. Извади запечатания сценарий от средното чекмедже – същото, което тя бе претърсила преди три седмици и бе намерила само един счупен телефон. Грабна го от ръцете му, преди той да е размислил, помаха му весело и се изнесе с бърза стъпка от кабинета.

Брам мразеше да моли когото и да било за помощ, особено Джорджи, затова се отпусна на стола и се потопи в мрачен размисъл. Но не можа да измъдри нищо умно и се извърна отново към компютъра. Колкото и да беше добър сценарият, все пак се нуждаеше от малко доизглаждане и Брам вече се бе заел да поправя някои сцени. Не можеше да си представи какво би казала Джорджи, ако разбереше, че някой, който не е завършил гимназия, бърника диалозите на Сара Картър. Или… нещо още по-лошо, колко ще се смее, когато открие, че той е променил финала на сценария.