В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Очите на Брам се изпълниха с хищен блясък.
— Убиваш ме!
— Зная. – Грабна от закачалката и бикините от същия комплект и се отдалечи, за да може той да наблюдава, докато ги обува. Бяха с отвор отпред. – Тези са ми по мярка, не мислиш ли?
— Не мога да мисля. Ела тук.
Джорджи запристъпва бавно към прозорчето.
— По-близо – прошепна той.
Двамата притиснаха лица към решетката и устните им се срещнаха през извивките на черния метал. Само устните.
И тогава земята се раздвижи.
Наистина се раздвижи.
Или поне стената. Джорджи рязко отвори очи. Ахна смаяно, когато последното препятствие помежду им се завъртя навътре. Би трябвало да се досети, че изобретателният собственик на „Провокация” няма да пропусне да устрои такъв номер. Усещането й за безопасност тутакси се изпари.
Брам наведе глава и мина през отвора.
— Не всички имат привилегията да узнаят тайната на вратата.
Тя никога досега не бе правила секс без любов, а Брам предлагаше само мръсни наслади. Джорджи отлично знаеше колко е двуличен и независим. Не хранеше никакви илюзии. Очите й бяха широко отворени. Точно както желаеше.
— Това е едва първата ни среща.
— И то каква среща!
Той залости вратата зад гърба си и сведе поглед към голите й гърди, изложени на показ от изрязаните чашки на сутиена.
— Госпожо, вашето бельо ме подлудява.
Докосна зърната й с кокалчетата на пръстите си. Взе едно от прозрачните венчелистчета, вдигна го нагоре и го пристегна. После засмука зърното й през прозрачната преграда.
Краката й омекнаха. Той я притегли надолу върху голямата мека табуретка, така че тя да го възседне. Устните им се сляха сякаш в безкрайна целувка. Сетне той отново засмука зърното й. Тя зарови пръсти в косата му и прехапа устни, за да не закрещи. Той раздалечи с бедра краката й. Тя все още беше с бикините с отвор отпред. Брам разтвори гънките на коприната и започна да я гали, докато младата жена не затрепери от желание.
Неспособна повече да понесе това мъчение, Джорджи застана на колене на табуретката, повдигна се и бавно го пое в тялото си.
Брам дишаше на хрипливи пресекулки, но не се опита да проникне по-дълбоко в нея. Даваше й време, за да го приеме. И тя се възползва от преимуществото си. Порочно преимущество. Щом приемеше един сантиметър, тя отново се издигаше и всичко започваше отначало. Раменете му станаха хлъзгави от потта, но тя не се интересуваше от желанията му – не я бе грижа дали му доставяше удоволствие. Не й пукаше за чувствата му, фантазиите, егото му. За нея беше важно само едно – това, което той можеше да направи за нея. И ако не я задоволи – ако накрая се окаже некадърен любовник – тя нямаше да го оправдае, както правеше с Ланс. Вместо това щеше да се оплаква шумно и дълго, докато не я задоволи докрай. Но едва ли щеше да се наложи.
— Ще си платиш за това – изсъска той през стиснати зъби. Но продължи да й позволява да прави това, което тя искаше. Докато накрая Джорджи обезумя дотам, че заряза играта. Чак тогава той впи пръсти в дупето й и я притегли здраво към себе си.
Не биваше да вдигат шум. Само една тънка стена ги делеше от позорното изобличение. Брам зарови лице в гърдите й, а пръстите му галеха Джорджи там, където телата им се съединяваха. Тя се изви и се притисна към ръката му, отметна глава, вкопчи ръце в раменете му и се впусна заедно с него в дивата, безмълвна езда.
Не го обичаше. Само го използваше.
Брам потрепери. Тя отпусна глава назад.
Освобождение…
Изтекоха няколко минути, преди реалността да я изтръгне от чувствения унес. Бъркотията наоколо. Смачканото използвано бельо, за което не бяха платили. Неподходящият съпруг. Когато най-сетне се отделиха един от друг, разумът й се завърна. Трябваше да му даде да разбере, че нищо не се бе променило.
— Добре свършена работа, Скипър. – Тя протегна изтръпналите си крака. – Не си Джордж Клуни, но определено си многообещаващ.
Той пристъпи към скритата врата, но се обърна и огледа тялото й, сякаш маркираше територията си.
— Поне вече имам отговор на един въпрос.
— На кой по-точно?
Брам я дари с ленива усмивка.
— Най-после си спомних какво се случи през онази нощ във Вегас.
14
Чаз видя през прозореца как тъмносинята хонда на Арън спря в двора на мястото за коли. След малко се отвори предната врата. Наистина беше голям смотаняк. Тя изскочи в коридора, за да го посрещне, но вместо плик с понички, както очакваше, той мъкнеше само тъпия си черен сак. Явно не изгаряше от нетърпение да я види, защото понечи да я подмине само с кратко кимване, но тя препречи стъпалата.