В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Достатъчно. Дотук с играта. Край. Освен ако…
Не. Абсолютно не.
По стената се почука.
— Отвори.
Джорджи дръпна „раковината” и отвори вратичката. Лицето на Брам я гледаше през черна решетка от ковано желязо. Едва ли можеше да се нарече шпионка. Розовите стени, обрамчващи лицето му, би трябвало да му придадат женствено изражение, но той изглеждаше още по-мъжествен. Потри брадичката си.
— Срам ме е да го призная, но това място адски ме възбуди.
Не изглеждаше ни най-малко засрамен, а невероятно чувствената атмосфера на магазина бе възбудила и нея не по-малко. Тя завъртя нервно фалшивия си венчален пръстен. Мелроуз авеню се намираше само на няколко преки, но този оазис на еротиката сякаш я бе пренесъл в друг свят. Странно безопасен свят, в който недостойните за доверие мъже можеха само да гледат, но не и да докосват. Свят, в който всичко се въртеше около секса и където нямаше място за сърдечни страдания.
— Жалко, че пренебрегнахме онези пособия за садо-мазо – оплака се Брам.
Джорджи не можа да устои на съблазънта да си поиграе с огъня.
— Питам само от любопитство… Кого от двама ни искаш да завържеш?
— Като за начало… теб – изрече той с нисък, хриплив глас. – Но след като покажеш истинско покорство, може да си сменим ролите. Е, ще облечеш ли за мен онова дантелено изкушение?
Трудно можеше да се устои на съблазънта за чувствена схватка с дявола на това сексуално игрище.
— Аз какво ще получа в замяна?
— А ти какво искаш?
Джорджи се замисли за миг.
— Отстъпи малко. – Когато той се подчини, тя приближи лице към решетката и видя, че стените на по-малката мъжка пробна бяха тъмнозлатисти, а бельото, което бе избрала за него, висеше върху големите железни куки. – Онези черни кожени слипове.
— В никакъв случай.
— Жалко. – Тя затвори вратичката.
— Хей!
Джорджи изчака малко и след това отново я отвори.
— Размисли ли?
— Ако ти си първа.
— Как ли пък не! Няма да ти се вържа.
Двамата впиха очи един в друг. Лицето на Джорджи остана спокойно и погледът й не трепваше, макар че сърцето й бясно препускаше.
— Хайде, Джорджи, направи го. Имах ужасна седмица. Да пробваш няколко дрешки е най-малкото, което можеш да направиш за мен.
— Аз също имах лоша седмица, а и това не са дрешки. Това са секс пособия. Ако толкова силно го желаеш, направи го пръв.
— Какво ще кажеш да го направим заедно?
— Става.
Джорджи затвори отново вратичката. Ръцете й трепереха. Тя събу тъмносините си балеринки на бели точки.
Изминаха няколко минути, преди той да почука от другата страна.
— Готова ли си?
— Не. Чувствам се като пълна глупачка.
— Ти ли се чувстваш като пълна глупачка? Това проклето нещо има шибана торбичка за мъжката сила.
— Зная. Аз го избрах, забрави ли? И по-скоро аз би трябвало да се оплаквам. Връзките на този корсет са зашити така, че не скриват почти нищо.
— Отвори вратата. Веднага.
— Размислих.
— Ще броя до три – не се отказваше Брам.
— Трябва да отстъпиш назад, за да мога да те видя.
— Добре. Отстъпвам. Едно… две… три!
Тя отвори вратичката и погледна.
Брам зяпаше насреща й.
И двамата бяха напълно облечени.
Той поклати глава.
— Имаш сериозни проблеми с доверието.
Тя присви очи срещу него.
— Аз поне съм свалила обувките. Ти не си направил дори това.
— Предлагам нова сделка – заяви той. – Вратичката остава отворена. Ти сваляш една дреха, сетне аз свалям една. Дори ще започна пръв. – Изхлузи тениската си през глава.
Тя вече беше добре запозната с великолепните му гърди. Напоследък доста дълго им се бе любувала. Добре оформените мускули изпъкваха под кожата, но не бяха прекалено напомпани за сметка на коефициента на интелигентност, както при културистите. Защото наистина, колко секси можеше да бъде един мъж, който по цял ден се занимава само с ваенето на мускулатурата си?
— Чакам – подкани я той.
Една бърза сметка й подсказа, че тя има на себе си повече дрехи от него. Действително ли щеше да го направи? Сексът с Брам не беше гаранция, че той няма да й изневерява, ала в същото време той не беше глупав. Знаеше, че ги наблюдават едва ли не под микроскоп, и щеше да му е много трудно да се измъкне за любовна среща с друга жена. Освен това Брам винаги бе търсил лесните пътища, а в този случай такива бяха тя и парите й.