Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— „Хрътките на смъртта са ме погнали“! Интересен образ. Как се чувстваш в този цикъл?
— Най-после отпочинал — отвърнах аз. — А ти?
Мандор остави книгата на една малка безкрака масичка, която се плъзна по въздуха тъкмо навреме, и скочи на крака. Това, че ме очакваше, зачетен в книга, която му бях подарил, беше поредният му изтънчен комплимент. Никой не може да се мери с него в изкуството на обноските.
— Доста добре, благодаря ти. Хайде, ела да те нахраня.
Мандор ме хвана за ръката и ме поведе към огнената стена. Тя се разпадна преди да достигнем до нея и за миг се озовахме сред пълен мрак, последван незабавно от малка алея, сгряна от слънчевата светлина, която се процеждаше през кичестите клони на дърветата. От двете й страни бяха цъфнали уханни теменужки. Алеята ни отведе до застлано с плочи пространство, в чийто край бяха разположени две оградени веранди — зелена и бяла. Изкачихме се по няколкото стъпала, които водеха към едната веранда — там вече ни очакваше подредена с вкус маса. Върху нея бяха сервирани няколко запотени кани със сокове и плетени кошнички с топли кифлички. Мандор с жест ми предложи да седна. Наместих се удобно и когато отново погледнах към масата, там се бе настанила чаша с димящо кафе.
— Не си забравил за моя утринен порок от Сянката Земя — казах аз. — Благодаря ти.
Той ми кимна с лека усмивка и седна срещу мен. От дърветата край нас долитаха птичи песни, които така и не успях да разпозная. Листата шумоляха, нежно полюшвани от лекия ветрец.
— С какво си се захванал напоследък? — попитах, докато се наслаждавах на аромата на кафето си.
— Обикновено наблюдавам движението по сцената — отвърна Мандор.
— Политическата сцена?
— Както винаги. Но сега последните ми впечатления от Амбър ме накараха да погледна на всичко като на една доста по-мащабна игра.
Кимнах.
— А твоите проучвания с Файона?
— Не съм ги изоставил. Напоследък светът придоби доста странни пропорции.
— И аз забелязвам нещо подобно.
— На път съм да се убедя, че конфликтът между Лабиринта и Логрус започва да се проявява не само на вселенско равнище, но и в най-баналните ежедневни борби за надмощие.
— Аз също виждам така нещата. Но нека не забравяме, че мнението ми е предубедено. Вече успях да се включа във вселенските неразбории, при това съвсем не по собствено желание. Размотаваха ме насам-натам, докато накрая собствените ми проблеми не започнаха да се преплитат с техния спор. Това никак, ама никак не ми харесва и ако ми се удаде случай, ще им то върна тъпкано.
— Хм — промърмори Мандор. — Ами ако целият ти живот се окаже просто един експеримент?
— Ще се почувствам отвратително — казах. — Аз и сега се чувствам долу-горе така, но тогава ще стане просто нетърпимо.
Мандор махна с ръка и пред мен се появи изумителен омлет, последван миг по-късно от блюдо с варени картофи, поръсени с нещо, което ми заприлича на ситно нарязан лук и лютиви чушлета.
— Но това е само хипотеза — продължих аз, след като сдъвках няколко апетитни хапки. — Нали?
Последва дълга пауза.
— Не мисля — най-сетне каза той. — Според мен Силите напоследък са се разбеснели по голямата дъска и ендшпилът наближава.
— Откъде си толкова сигурен?
— Прецених внимателно събитията, създадох си свои хипотези и старателно ги проверих.
— Спести ми останалото описание на научните си методи.
— Отговарям на въпроса ти.
— Прав си. Давай нататък.
— Не ти ли се струва странно, че Суейвил се помина точно сега, когато толкова много тенденции се надигат към връхната си точка? При това след такъв дълъг период на равновесие?
— Суейвил също не е безсмъртен в буквалния смисъл на думата, пък и последните бурни събития сигурно са влошили здравето му.
— Синхрон — каза Мандор. — Стратегически ходове и синхрон.
— Но защо?
— За да се озовеш на трона на Хаос, разбира се — каза той.
Глава 4
Понякога се случва човек да чуе нещо съвсем необичайно, което най-неочаквано да се окаже верният отговор, който му се е изплъзвал толкова дълго. Тогава странната фраза продължава да кънти в главата му като повторена от ехо. Тя като че ли е била през цялото време в съзнанието му, но той така и не си е направил труда да се добере до нея. Най-вероятно след думите на Мандор съм се задавил и съм успял само да смотолевя нещо като „Абсурд!“ Но въпреки това вече усещах, че това не е просто предположение, че в него има нещо много логично и вярно, нещо, което дава смисъл на всички невероятни премеждия, които ми се бяха струпали на главата.