Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Но кой тогава бе дошъл, за да ми помогне през онази нощ сред Сенките, кой ме бе отвел на границата между Хаоса и Реда? И макар да не бях сигурен доколко реален е бил образът, който срещнах в Коридора на Огледалата, аз все пак бях забелязвал неведнъж намеци за присъствието на Коруин в Амбър. Ако се бе появявал на което и да било от тези места, това означаваше, че едва ли е бил прекалено далеч от мен. Това ме навеждаше на мисълта за другия вариант — баща ми просто съзнателно блокира контакта. В такъв случай беше абсолютно безсмислено да опитвам да се свържа отново с него. Ами ако все пак имаше и някакво друго обяснение и…
Картата като че ли стана по-студена. Дали пък въображението ми не си играеше лоши шеги с мен? Фокусирах съзнанието си и го насочих. Резултатът — повърхността стана дори още по-хладна.
— Татко? — казах аз. — Коруин?
Ново охлаждане и лек гъдел по върховете на пръстите ми. Почти като при осъществяването на обичайния контакт. Не беше изключено той да се намира по-близо до Хаос, отколкото до Амбър…
— Коруин — повторих. — Аз съм — Мерлин. Здравей.
Образът му се измени и сякаш се раздвижи. И изведнъж Картата почерня.
Въпреки това усещането за зараждащата се връзка не изчезна. Все едно че се опитвах да позвъня по телефона до другия край на света.
— Татко? Чуваш ли ме?
Черната плоскост на Картата придоби дълбочина. Някъде в дъното на бездната като че ли се раздвижи нещо.
— Мерлин? — Думата долетя съвсем слабо, но бях сигурен, че чувам неговия глас да ме вика. — Мерлин?
Движението в мрака се оказа напълно реално. Нещо се бе спуснало към мен.
То излетя от Картата право срещу лицето ми, с пърхащи черни крила, с грак — врана или гарван, черно, черно.
— Забранено! — извика то. — Забранено! Обратно! Изтегли се!
Птицата закръжи над главата ми, а Картите ми се пръснаха на пода.
— Не се приближавай! Забранено място!
После се измъкна през вратата и аз я последвах. Твърде късно — не можах да я зърна никъде.
— Птичко! — извиках. — Върни се!
Но отговор не последва. Не чух и шум от пърхащи крила. Проверих и останалите стаи, но в тях също не открих нищо.
— Птичко…
— Мерлин! Какво има? — чух някъде високо над мен. Погледнах нагоре и видях Сухай да се спуска по кристално стълбище пред вибриращ воал от светлина. Небето зад гърба му бе отрупано със звезди.
— Търся една птица — отвърнах аз.
— О! — възкликна Сухай, стъпи върху прозрачната площадка в края на стълбите и стъпалата тутакси изчезнаха заедно с воала. — Каква птица?
— Голяма и черна — казах аз. — И освен това говори.
Той поклати глава.
— Мога да ти намеря такава.
— Тази беше по-особена.
— Тогава съжалявам, че си я изпуснал.
Върнахме се в коридора, тръгнахме наляво и отидохме отново в дневната.
— Подът е покрит с Карти — отбеляза вуйчо ми.
— Опитвах се да използвам една, но тя почерня и от нея излетя птица, която грачеше: „Забранено!“ Затова изпуснах останалите.
— Май човекът, с когото си искал да се свържеш, е голям шегаджия — подхвърли Сухай. — Или пък е омагьосан.
Коленичихме на пода и той ми помогна да съберем Картите.
— Второто ми се струва по-вероятно — казах. — Картата беше на баща ми. Опитвам се да се свържа с него от доста време и за пръв път бях на път да успея. Всъщност дори чух гласа му, идващ от мрака, малко преди птицата да ни прекъсне.
— Като че ли е заточен в тъмнината и може би е пазен от магически сили, така ли?