Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Отпих голяма, бавна глътка кафе и казах:
— Наистина ли?
Усетих, че се усмихвам. Мандор изучаваше изражението ми.
— Да не си се замесил напълно съзнателно във всичко това?
Вдигнах чашата си и пийнах още една глътка. Тъкмо се канех да кажа „Не, разбира се, че не“, когато си спомних как баща ми бе накарал Флора да му даде жизненоважната информация, която му е била необходима след дългата амнезия. Тогава ме бе поразила не толкова неговата находчивост, колкото фактът, че недоверието му към останалите членове на семейството бе успяло да се запази въпреки белите полета в паметта му като безусловен рефлекс. Но тъй като не бях минал през толкова семейни превратности като Коруин, аз усещах липсата на подобен импулс. Двамата с Мандор винаги сме се разбирали доста добре, макар той да е с няколко века по-възрастен и вкусовете ни в някои области да се различават значително. Но най-неочаквано — вероятно, защото обсъждахме толкова хлъзгава и сложна материя — в мен се обади онзи тих вътрешен глас, който обикновено приемаме за своето по-цинично, но и по-мъдро аз. „И защо не? Тъкмо ще се поупражняваш, мой човек.“ Затова, докато оставях чашата на масичката, реших да опитам, просто от любопитство, за да видя как ще тръгне разговорът.
— Не знам дали и двамата мислим за едно и също нещо — казах. — Защо не ми разкажеш набързо за мителшпила — а защо не и за дебюта — на партията, която според теб се е устремила към своята развръзка?
— И Лабиринтът, и Логрус имат свой собствен разум — започна Мандор. — И двамата с теб получихме достатъчно доказателства за това. Дали са просто творения на Еднорога и Змията, или пък притежават относителна независимост, е без особено значение. И в двата случая става въпрос за свръхчовешка интелигентност, подплатена с неизмерима мощ. Кой точно се е появил пръв е само поредната безсмислена геологическа дилема. Интересува ни само настоящата ситуация, която ни засяга пряко.
Кимнах.
— Преценката ти е съвсем реална.
— Силите, които те представят, са били противопоставени от незапомнени времена, но векове наред балансът между тях е бил поддържан стриктно — продължи той. — Двата Знака са си нанасяли от време на време незначителни поражения в опита си да наложат своята власт на цялата Вселена. Но като цяло равният резултат се е запазвал. И Оберон, и Суейвил са били техни представители между хората дълго време, а пряката връзка е била осъществявана съответно от Дуоркин и Сухай.
— Е, и? — обадих се аз, докато Мандор отпиваше от сока си.
— Мисля, че Дуоркин се е приближил твърде много до Лабиринта и е бил манипулиран. Той естествено е бил достатъчно мъдър, за да усети това и да опита да се измъкне. Това е причинило неговата лудост, а оттам и не по-малкото увреждане на Лабиринта поради тясната връзка между тях. Това вероятно е накарало Лабиринта да остави Дуоркин на мира, за да не предизвика нова травма, която да навреди и на него. Все пак увреждането е било вече налице и така Логрус успял да спечели малка преднина. Това му позволило да проникне във владенията на Реда по времето, когато принц Бранд се бил захванал с експерименти, чрез които се надявал да усъвършенства способностите си. Мисля, тогава съзнанието на принца е било твърде уязвимо и Логрус се е възползвал от това.
— Доста предположения се натрупаха — отбелязах аз.
— Не забравяй за рязката промяна, настъпила у Бранд. Като се прибави и неговата цел — да унищожи Реда и да възцари Хаоса над цялата Вселена, всичко ще ти прозвучи много по-аргументирано.
— Слушам те.
— На един определен етап Лабиринтът установил — или пък е било така от самото начало — способността си да създава „духове“, мимолетни копия на своите адепти. Идеята е наистина впечатляваща. Бях адски заинтересован, когато научих за това. Прикрепих тези факти към тезата си, че Лабиринтът и Логрус са способни да променят хода на събитията. Чудя се дали пък ролята на баща ти не е била просто да спре Бранд?