Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— За какво?
— Нали Коруин е убил Борел Хендрейк по време на Битката за Лабиринта.
— Те гледат философски на подобни неща.
— Всъщност от неговия разказ останах с впечатлението, че двубоят не е минал съвсем по правилата, макар че не вярвам да е имало някакви свидетели.
— Тогава просто не разравяй отново жаравата.
— Не съм и мислил да го правя. Просто се чудех дали не е възможно да са научили все пак някакви подробности, които да са сметнали за недостойни. Мислиш ли, че зад изчезването на баща ми могат да стоят те?
— Не знам — отвърна той. — Не си представям как това би се вписало в техните представи за достойнство и чест. Предполагам, че можеш да ги попиташ направо.
— Значи просто да отида при тях и да им кажа: „А бе, да сте отвличали баща ми?“
— Има много по-добри начини да се отгатне нечие отношение. Доколкото си спомням, ти получи в младостта си няколко доста ценни урока в това отношение.
— Но аз дори не се познавам с тях. Е, може и да съм се запознал с някоя от сестрите по приемите. Освен това се сетих, че съм виждал Ларсус и жена му няколко пъти от разстояние, но това е всичко.
— Хендрейк ще изпратят свой представител на погребението. Ако те представя, ти сигурно би могъл да пуснеш обаянието си в действие и да научиш някои важни подробности.
— Знаеш ли, това май ще е единственият възможен начин — казах аз. — Моля те, бъди така добър да ме представиш.
— Чудесно.
Мандор разчисти масата с един жест и веднага я зареди отново. Този път върху нея се появиха палачинки с най-невероятни пълнежи и заливки, както и нова порция пресни кифлички с различни подправки. Хапнахме, без да говорим, наслаждавайки се на меката топлина на въздуха, на птичите песни и лекия ветрец.
— Иска ми се да разгледам Амбър на спокойствие — подхвърли той след известно време.
— Сигурен съм, че ще успея да го уредя — отвърнах аз. — Искам лично да те разведа. Знам една страхотна гостилница на Алеята на Мъртъвците.
— Сигурно е „При Кървавия Еди“.
— Би била, ако не сменяха периодично името.
— Чувал съм за нея и ми беше доста любопитно.
— Някой ден непременно ще отидем.
— Чудесно.
Мандор плесна с ръце и на масата се появиха съдове с плодове. Долях си кафе и опитах кадотските смокини в разбита сметана.
— Ще обядвам с майка ми — отбелязах аз.
— Да. Чух ви.
— Виждахте ли се често с нея напоследък? Как живееше тя?
— Както сама каза — в усамотение.
— Смяташ ли, че е намислила нещо?
— Вероятно — каза той. — Не си спомням да е седяла някога със скръстени ръце.
— Някаква представа какво точно?
— Защо да гадаем, след като най-вероятно тя ще ти го каже направо?
— Мислиш ли?
— Ти имаш предимството пред всички останали да си неин син.
— И пречка в живота в известен смисъл.
— Все пак тя сигурно би споделила с теб неща, които няма да каже на никого.
— С изключение на Джърт, може би.
— Как ти хрумна това?
— Винаги го е обичала повече от мен.
— Странно, чувал съм го да казва същото за теб.
— Виждате ли се често?
— Често? Не.
— А кога се видяхте за последен път?
— Преди около два цикъла.
— Къде е той?
— Тук, в Хаос.
— В Сауал? — Имах видения, в които той се присъединяваше към предстоящия обяд. Не бих простил нещо подобно на Дара.
— В някое от по-затънтените му измерения, струва ми се. Трудно е човек да разбере кога точно се прибира, колко време остава тук и кога си тръгва.
Сещах се за някои от резиденциите в крайните измерения на Сауал. Щеше да ми е доста трудно да го проследя, ако тръгне по страничните им коридори, които проникват дълбоко в Сенките. Не че имах желание да се занимавам с нещо подобно точно сега.
— Какво го е довело тук този път? — попитах аз.
— Същото, което и теб — погребението. Както и всичко свързано с него.