Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Готов съм да потърся разрешение, което да удовлетвори всички — казах аз.
Мандор се усмихна.
— Това само уточнение ли беше, или по-скоро утвърдителен отговор?
— По-скоро проява на добра воля.
— Това, че Логрус е избрал именно теб, едва ли е случайно.
— Най-вероятно.
— Напълно излишно е да ти припомням, че ако се изкачиш на трона, това ще заздрави неимоверно позициите на рода Сауал.
— И на мен ми хрумна нещо подобно.
— Преди това естествено ще трябва да заявиш своята безпрекословна лоялност към едно от двете кралства — Амбър или Хаос.
— Нима очакваш нова война?
— Не, разбира се, че не. На каквото и да направиш в полза на Логрус, това ще предизвика Лабиринта да подтикне Амбър към ответни действия. Това едва ли ще доведе до война, но до отмъщение — почти сигурно.
— Моля те, бъди малко по-конкретен!
— Засега мога да говоря само в най-общ план. Опитвам се да ти помогна да си изградиш подходяща стратегия.
Кимнах.
— И след като сме тръгнали да говорим в най-общ план, аз просто ще ти повторя предишния си отговор: готов съм да потърся разрешение…
— Добре — каза Мандор. — Дотук всичко между нас е ясно. В случай че се озовеш на трона, ти ще се стремиш към онова, към което се стремим и ние…
— Ние? — прекъснах го аз.
— Родът Сауал, разбира се. Но ти едва ли ще съгласиш някой да ти диктува подробностите.
— Добре казано.
— Естествено не трябва да забравяме, че боравим само с предположения. Има още двама други претенденти за короната, чиито позиции засега са по-силни от твоята.
— Струва ли си тогава да продължаваме да гадаем?
— Но ако въпреки това родът Сауал успее да те възкачи на трона, признаваш ли, че ще му бъдеш задължен за това?
— Братко — казах аз, — родът Сауал в най-общ план си ти и никой друг. Тъй че, ако искаш съгласието ми, за да се заемеш с отстраняването на Тмер и Тъбъл, по-добре забрави за това. Изобщо не съм се засилил чак толкова да ставам владетел на Хаос.
— Твоето желание не е решаващо в случая. Няма защо да се дърпаш като попарен. Знаеш, че никога не сме се разбирали твърде добре с Джезби, а и Чаникът винаги са минавали за размирници.
— Не съм се дърпал — казах аз. — Досега не съм казвал, че искам се включа в играта. Пък и честно казано, си мисля, че Тмер или Тъбъл биха свършили по-добра работа.
— Но те не са белязани от Логрус.
— А ако аз съм, би трябвало да се справя и сам, нали така?
— Братко, между неговия, изграден от принципи свят и нашия, сътворен от плът, камък и стомана, има огромна пропаст.
— Ами ако аз си имам свои собствени планове, които не се покриват с твоите?
— А те са?…
— Говорим по принцип, забрави ли?
— Голям твърдоглавец си, Мерлин. Ти имаш дълг към рода Сауал, както и към Хаос и Логрус.
— Никога не съм бягал от дълга си, Мандор.
— Ако разполагаш с план и той се окаже добър, ние ще ти помогнем да го осъществиш. Какво си намислил?
— Засега не се нуждая от помощ — казах аз, — но ще запомня думите ти.
— От какво се нуждаеш тогава?
— От информация.
— Питай. Аз знам доста неща.
— Добре. Какво можеш да ми кажеш за роднините на майка ми по майчина линия — рода Хендрейк?
Мандор прехапа устната си.
— Те са професионални воини — каза той. — Нали знаеш, че непрекъснато участват в някоя война на Сенките. Умират си да воюват. След смъртта на генерал Ларсус начело на рода застана Белиса Майноби. Хм… — Последва кратка пауза. — Да не би да ме питаш заради тяхната доста странна фикс-идея, засягаща Амбър?
— Амбър? Какво искаш да кажеш?
— Спомням си, че когато преди време посетих имението Хендрейк, попаднах случайно на малка стая, нещо като параклис. В една ниша в стената бе окачен портрет на генерал Бенедикт в пълно бойно снаряжение. Пред нишата имаше нещо като олтар с няколко оръжия, по които горяха свещи. И портретът на майка ти беше там.
— Наистина ли? — възкликнах аз. — Интересно дали Бенедикт знае за това. Дара казала веднъж на баща ми, че е дъщеря на Бенедикт. По-късно той решил, че това е пълна измислица… Мислиш ли, че хора като тях биха пожелали да отмъстят на баща ми?