![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Фалшивият Шариф се наведе към него.
— Аз съм навсякъде и се появявам, когато си пожелая, за да постигна нужните резултати. Въпреки напъните на Томи аз бях там. — Погледна Робърт в очите. — Загуби дар слово, а, професоре? В това е целият проблем, нали? Искам да помогна, но първо трябва ти да ми помогнеш.
Робърт отново се насили да се усмихне.
— Обещаваш ми чудо без никакво доказателство. Ако се опитваш да ми пробуташ НТ, няма да стане. Креативността не се състои в това.
Шариф се облегна и се засмя весело.
— Така е. НТ е ужасяващо чудо. Но днес има и добри чудеса. И аз мога да ги уредя.
Колата беше напуснала магистралата и се движеше по Рече Роуд. Бяха само на няколко минути от къщата на Боб.
— Не ми се искаше, но щом настояваш за доказателства… — Той замахна и нещо проблесна във въздуха между тях. Обикновено това бележеше предаването на данни. — Погледни тези справки. А ето доказателство, че зад тези открития стоя аз.
— Ще ги видя и пак ще си говорим.
— Не се бави, професоре. Планът на Паркър няма да успее без твоето участие, а аз много държа да се пробвате.
Колата зави и спря пред къщата. Беше 4:30, но вече се смрачаваше. По улицата играеха деца. Един дявол знае какво виждаха. Робърт слезе от колата и видя Мири — приближаваше се с колелото си. Спогледаха се неловко. Или поне на Робърт му беше неловко. Обикновено не се засичаха, без да присъстват Боб и Алис. „Едно време нямаше да ми пука, че съм обидил хлапето.“ Но съгласуваният гняв на Боб и Алис, както и учтивото държане на Мири, го поставяха в неловка ситуация. „Няма да стоя тук и да се притеснявам от дете, което трябва да се притеснява от мен.“
Мири слезе от колелото, застана до него и погледна към колата. Робърт видя, че Шариф все още стои на задната седалка; може би и тя го виждаше.
— Това е Зулфикар Шариф. — Робърт започна да обяснява, сякаш имаше някаква вина. — Интервюира ме за едно време.
— Аха. — Тя сякаш загуби интерес.
— Мири, не знаех, че имаш колело.
— Да. Не е много удобно, но Алис казва, че имам нужда от упражнения. Обичам да обикалям Фолбрук и да разглеждам новите реалности.
Благодарение на обучението си, Робърт имаше представа за какво му говори.
— Всъщност то не е мое. На Боб е — когато е бил малък.
Гумите изглеждаха нови, но рамката си бе все същата, боядисана в зелено и жълто. Лена бе настояла да купи това колело за момчето. В главата му нахлуха спомени за времето, когато Боб се учеше да го кара. Беше адски досаден.
Докато влизаха в къщата, Робърт изостана от внучка си.
16.
Инцидентът в банята
През следващите дни Уинстън Блънт се обади няколко пъти, но Робърт го отрязваше — не искаше да си говорят само двамата. Почти чуваше скърцането на зъбите на Уини, но си изпроси още една седмица.
Освен това успя да проведе няколко интервюта с истинския — или поне така се надяваше — Шариф. Те му напомняха за отминалите години и нямаха нищо общо с преживяванията с Мистериозния странник. Младият студент беше изпълнен с полуинтелигентен ентусиазъм, макар че понякога показваше симпатии към научната фантастика. Понякога. Когато Робърт му спомена за това, той сякаш се притесни. Аха. Странникът се бе появил отново. Или пък може би имаше трети човек, който ползваше образа на Шариф. Робърт започна да следи всяка дума, всеки нюанс.
Хуан Ороско задобряваше все повече. Вече успяваше да пише цели смислени изречения. Смяташе, че Робърт Гу е гениален учител. „Да, остава да уча и шимпанзета.“ Но тази мисъл не се изплъзна от устата му. Хуан се стараеше максимално, но беше обречен на посредствеността, точно както и Робърт, и това знание носеше болка.
Засега Странникът стоеше настрана. Може би смяташе, че нуждите на Робърт ще са достатъчни, за да го подтикнат към действие. Гадно копеле. Робърт непрекъснато преглеждаше материалите, които бе получил. Те описваха три случая — от последните десет месеца. Първият беше за ефективно лекуване на малария, което само по себе си не беше нищо особено, тъй като от години имаше по-евтини начини. Но другите два пробива бяха извършени в областта на менталните увреждания. И двете изследвания бяха поръчани от клиентите, които бяха излекувани.
„И какво?“ Чудеса се случваха и в модерната епоха. Къде беше доказателството, че Странникът стои зад тях? Робърт извади документите, които бе получил. Визуално приличаха на средновековни писма, запечатани с восък. Ако човек прескочеше метафората, можеше лесно да погледне през плика и да види няколкото мегабайта кодирана информация. Безполезни глупости. Но ако следваше процедурата, щеше да открие инструменти, с които да отвори сертификатите, както и технически описания за ползването на тези инструменти.