Тръпка [bg]

Сам затвори очи.

— Не знам дали нещата стоят точно така — въздъхна той. После ги отвори отново. — Както и да е, твоите родители също са те изградили като личност. Мислиш ли, че щеше да бъдеш толкова независима, ако те винаги бяха край теб? Сега ти си си ти дори и когато тях ги няма. А аз се чувствам различен, изгубен. Защото никога не съм се отделял от Бек, Улрик и останалите.

Чух шума на двигател от алеята и се надигнах. Знаех, че Сам също го е чул.

— Време е да изчезвам — обади се той.

Хванах го за ръката.

— Уморих се от цялата тази игра на криеница. Мисля, че е крайно време да ви запозная.

Той не започна да спори, само хвърли притеснен поглед към вратата.

— И така, настана времето на голямата развръзка… — промърмори.

— О, не ставай мелодраматичен. Няма да те убият.

Сам извърна очи към мен. Усетих как се изчервявам.

— Нямах предвид като… Божичко, съжалявам. — Исках да отклоня погледа си от лицето му, но не можех. Чувствах се така, сякаш наблюдавам неизбежна катастрофа — очаквах напрегнато сблъсъка, но неговото изражение така и не се промени. Той сякаш беше издигнал стена между спомените за родителите си и своите чувства, непоклатима конструкция, която му помагаше да запази здравия си разум.

Измъкна ме от неловката ситуация, сменяйки бързо темата — безкрайно щедро от негова страна.

— В каква роля да вляза? Гадже ли ще ти бъда или просто приятел?

— Гадже. Не ми се разиграва театър.

Сам се отдръпна на няколко инча от мен, махна ръка от раменете ми и я преметна отзад, на облегалката на канапето. Произнесе сериозно, отправил поглед в нищото:

— Здравейте, родители на Грейс. Аз съм гаджето на Грейс. Моля ви да обърнете внимание на благоприличното разстояние, което съм оставил между нас. Аз съм много отговорен млад мъж и искам да ви уверя, че езикът ми никога не е бил в устата на дъщеря ви.

Входната врата се отвори и двамата подскочихме, докато се хилехме нервно.

— Ти ли си, Грейс? — провикна се мама от антрето. — Или си имаме крадец в къщата?

— Спокойно, крадец е — отвърнах.

— Ще се напикая — прошепна Сам в ухото ми.

— Сигурна ли си, че си ти, Грейс? — В гласа на мама наистина прозвуча съмнение, не беше свикнала да чува смеха ми. — Рейчъл ли е с теб?

Татко влезе пръв в хола и се закова на място, когато видя Сам.

С почти недоловимо движение Сам извърна лекичко глава, за да може жълтите му очи да не блестят в светлината на лампата. Жест, който чак сега ме накара да осъзная, че хората са го възприемали като някакво странно изчадие дори и преди да се превърне във вълк.

Татко продължаваше да го оглежда. Той отвърна на погледа му, напрегнат, но не и ужасен. Дали щеше да стои така спокойно, ако знаеше, че баща ми е бил част от ловната дружинка в гората? Внезапно почувствах срам заради татко — той беше просто поредният човек, от когото вълците трябваше да се страхуват. Радвах се, че не съм казала на Сам нищо по въпроса.