Тръпка [bg]

— Наблюдавай малкото куче. Това ще бъдеш ти. В човешката си форма ти си по-силен от повечето хора, но пак не би могъл да надвиеш кучетата на Дарио. Наблюдавай как се бие мъникът. Той изтощава голямото куче. И после започва да го души.

И аз наблюдавах внимателно как мъничкият териер убива голямото куче. След това с Бек излязохме навън и се борихме — гигантът срещу мъника.

Лятото отмина. Започнахме да се трансформираме — най-старите и най-непредпазливите бяха първи. Скоро само четирима от нас останаха в човешкия си вид: Бек — заради ината си, Улрик, понеже беше хитър и успяваше да измами дори и природата, Шелби, за да бъде близо до Бек и мен, и самият аз, все още прекалено млад, за да се оставя току-така на вълка в себе си.

Никога няма да забравя звуците от боя. Никой, който не е чувал подобно нещо, не може дори да си представи какво представлява в действителност неконтролируемата първична агресия на две кучета, решени да се унищожат взаимно. Дори като вълк не бях ставал свидетел на толкова жестока битка — членовете на глутницата се биеха за надмощие, а не за да убият.

Бях в гората. Бек ми беше казал да не напускам къщата, така че — разбира се — вечерта бях излязъл, за да се разходя. Имах идеята да напиша песен за сумрачния миг, в който денят и нощта се срещат, и стиховете точно бяха започнали да се подреждат, когато чух кучетата. Звукът идваше някъде отблизо — битката се водеше тук, в горите, а не в двора на господин Дарио — но въпреки това веднага разбрах, че това не може да са вълци. Разпознах безпогрешно злобния гърлен лай.

Тогава ги видях. Два огромни бели призрака с формата на кучета, абсурдно ярки в спускащия се мрак. Чудовищата на Дарио. Нападаха черен вълк — той се бореше, кървеше, падаше сред храсталаците и се надигаше все по-трудно. Вълкът, Пол, правеше всичко, което му диктуваше поведението в глутницата — бе присвил уши назад, с опашка между краката и полуизвърната глава — всичко в него буквално крещеше, че се предава. Но кучетата не бяха от глутницата и не се интересуваха от подобни сигнали на тялото. Те знаеха единствено как да нападат. И за пореден път впиха зъбите си в Пол.