Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 131
Перейти на страницу:

— Вероятно същото важи и в обратен ред.

— Да. Но ти си човек на изкуството, нали? Трябва да си.

Свих рамене. Бях забелязал калъф на китара край вратата на студиото, а пръстите буквално ме сърбяха да намеря правилните акорди за някои от мелодиите в главата ми.

— Не и с боите. Свиря на китара, но не съм особено добър.

Тя млъкна и ме остави да разгледам на спокойствие картина, изобразяваща лисица, която наднича иззад паркирала кола. След това попита:

— Контактни лещи ли носиш?

Бях чувал този въпрос толкова много пъти, че вече дори не се чудех как хората събираха смелостта да го зададат.

— Не.

— В момента съм изпаднала в страхотна дупка. А ти би могъл да си моето вдъхновение — засмя се тя някак свенливо. — Това беше причината да те зяпам толкова нахално долу. Просто си мислех, че ще се получи нещо страхотно откъм цветове с черната ти коса и тези очи. Напомняш ми за вълците в гората. Грейс разказвала ли ти е за тях?

Тялото ми се напрегна. Инстинктите ме предупреждаваха за опасност. Тя знаеше всичко. Вълкът в мен крещеше да бягам. Да се втурна надолу по стълбите, да отворя вратата с ритник и да се стопя сред безопасността на горите. Борбата с желанието да се махна по най-бързия възможен начин от това място ми отне няколко безкрайни мига, в които да убедя сам себе си, че търся в думите й подтекст, какъвто всъщност липсва. А после още един миг, в който да осъзная, че съм мълчал прекалено дълго.

— О, извинявай, не исках да те притесня — каза тя бързо. — Не е нужно да ми позираш. Познавам доста хора, които се смущават от това. Пък и ти най-вероятно искаш да се върнеш долу при Грейс.

Чувствах се задължен да компенсирам по някакъв начин неадекватната си и груба реакция:

— Не… не, всичко е наред. Искам да кажа, наистина леко се притеснявам от това, но… Мога ли да правя нещо, докато ме рисувате? Имам предвид — нали не е нужно да стоя неподвижно и да гледам в празното пространство?

Тя буквално се втурна към триножника.

— Ама не! Разбира се, че не. Защо не посвириш на китара? О, това ще бъде наистина страхотно. Благодаря ти. Ще те помоля само да седнеш там, под онези светлини.

Докато вдигах калъфа с китарата, тя направи още няколко бързи обиколки из ателието, донесе ми стол, нагласи лампите и спусна някакво жълто платно, което да отразява златиста светлина от едната страна на лицето ми.

— Да се опитам ли да стоя неподвижен?

Тя просто махна с ръката, в която вече държеше четката, сякаш това обясняваше всичко, след което разпъна ново платно на триножника и изстиска няколко тубички с черна боя върху палитрата.

— Не, не — просто си свири.

Настроих китарата и започнах да подрънквам някаква мелодийка, облян от златистото сияние. Тананиках си тихичко, докато си спомнях за всички онези моменти, в които седях на дивана в къщата на Бек и свирех за глутницата, за Пол, който понякога се присъединяваше към мен със своята китара и двамата пеехме заедно. Някъде, сякаш много отдалеч, чувах проскърцването на мастихина и тихото, влажно шумолене на четката по платното и се чудех как ли точно ще изглежда лицето ми, докато ме рисуват, потънал в спомени.

— Чувам как си тананикаш — каза майката на Грейс след малко. — Пееш ли?

Намръщих се, но пръстите ми продължаваха да се плъзгат по струните.

Тя спря, вдигнала четка във въздуха, и ме погледна.

— Това твои песни ли са?

— Аха.

— Писал ли си някоя за Грейс?

Бях писал стотици песни за Грейс.

— Да.

— Много бих искала да я чуя.

Без да спирам да свиря, промених леко мелодията. За първи път през тази година пеех на глас. Това беше най-веселата ми песничка, както и най-простата:

Влюбих се в нея през лятото, в моето прекрасно лятно момиче. Тя е изтъкана от лятна топлина, моето прекрасно лятно момиче. Бих искал да прекарам своите зими с моето прекрасно лятно момиче, но студът ме възпира, мое прекрасно лятно момиче. В усмивката ти има лято, в косите ти — лъчи от злато. Топлина ми носиш през зимата, а това не е редно. Щастлив съм в това наше лято, дори да ми е последно…

Тя стоеше и ме наблюдаваше:

— Просто не знам какво да кажа. — Показа ми ръката си. — Направо настръхнах.

Оставих китарата на земята много внимателно, за да не иззвънят струните. Внезапно усетих как времето ме притиска, как губя ценни мигове, които можех да прекарам с Грейс.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)