Тръпка [bg]

Точно пред мен се бяха възправили две огромни картини, подпрени на една от стените. И двете изобразяваха мъж, който целува жена по шията. Позите бяха съвършено еднакви, но цветовете — коренно различни. Едната картина бе оцветена в нюансите на червеното. Беше ярка, грозна, комерсиална. Друга бе потънала в мрачните тонове на синьото и лилавото, на места формите бяха трудно различими. Напомни ми за целувката ни с Грейс в книжарничката, докато усещах тялото й в обятията си — топло и истински.

— Коя ти харесва повече?

Гласът на майка й прозвуча силно, отзивчиво и примамливо. Най-вероятно говореше по този начин в галериите, за да примами портфейлите на посетителите достатъчно близо, за да ги вземе на мушка.

Кимнах към синята:

— Тази. Без никакво колебание.

— Сериозно? — тя прозвуча искрено изненадана. — Никой не е избирал нея досега. Тази е много по-популярна. — Пристъпи там, където можех да я видя, сочейки червената. — Продала съм стотици копия от нея.

— Много е хубава — казах учтиво.

Тя се разсмя:

— Отвратителна е. Знаеш ли как се казват? — Тя посочи синята — „Любов“… — после червената — и „Похот“.

Усмихнах се:

— Май се провалих на тестостеронния си тест, а?

— Защото избра „Любов“? Не мисля така, но не се предоверявай на моето мнение. Грейс ми каза, че е тъпо да рисувам едно и също нещо два пъти. Освен това отбеляза, че така или иначе, и на двете лицето на мъжа изглежда грозно, защото очите му са прекалено близо едно до друго.

Усмивката ми стана по-широка:

— Определено звучи като нещо, което би казала Грейс. Но тя не е човек на изкуството.

Майка й лекичко се нацупи:

— Така е. Ужасно е практична. Не знам от кого го е наследила.

Тръгнах бавно покрай платната, за да ги разгледам — пожар в магазин за дрехи, сърна, надничаща през прозореца на висока сграда, риба, подскочила над канализационна шахта.

— Това разочарова ли ви?

— О, не. Не. Грейс си е Грейс и човек трябва да я възприеме такава, каквато е. — Тя се отдръпна от пътя ми, за да не пречи на обиколката ми сред картините, съвършено механичен жест, резултат от годините, прекарани сред потенциални клиенти в галериите. — Пък и предполагам, че така ще й бъде по-лесно в живота. Защото ще си намери хубава, нормална работа и ще бъде спокойна и уравновесена.

Отвърнах, без да откъсвам очи от картините:

— Скромната ми особа смята, че височайшата майка таи в себе си възражения против това4.

Чух въздишката й:

— Предполагам, че всеки иска детето му да прилича на него. А всичко, от което Грейс се интересува, са цифрите и книгите, които й дават отговор на въпроса как работят нещата. Трудно ми е да я разбера.