Последната одисея [bg]

Елена продължи:

— Затова няма нищо чудно, че Хунайн, който е дошъл тук заради връзката на това място с Хефест, може да е търсил също толкова всеотдайно и дирите на Дедал.

— И къде би го отвело това?

— Според митовете Дедал бил принуден да избяга от Крит, след като предал цар Минос, като разкрил пътя през Лабиринта. Първо избягал в Сицилия, а после в съседната Сардиния, която станала негов дом. Мисля, че трябва да отидем именно там.

Изобщо не й се искаше да издава следващата спирка от пътуването на Хунайн, но трябваше да го направи, щом това можеше да запази тайната на картата — и да спаси Джо от изтезанията на Кадир. Все пак това беше само една спирка от многото.

Намръщената физиономия на Нехир показваше, че жената се съмнява в ценността на информацията. Елена разбра, че трябва да положи допълнителни усилия, ако иска да спаси Джо.

— Има и две други неща — каза тя. — Знаем, че Хунайн е вървял по пътя на Одисей с надеждата да открие загадъчно напредналите феаки, за които се смятало, че са разрушителите на цивилизациите.

Нехир отпусна ръце, колкото да даде знак на Елена да продължи. Явно приемаше думите й.

„Добре“.

— Едно от местата, на които Одисей се опитал да спре, бил островът на лестригоните. Те били великани човекоядци, които започнали да хвърлят огромни камъни по корабите на Одисей и разрушили всички освен неговия.

— И какво общо има това със Сардиния? — попита Нехир.

— Свързано е с римския географ Птолемей, живял през първи век. Подобно на Страбон, той също написал книга със заглавие „География“.

Сигурна съм, че Хунайн е прочел и нея. — Елена посочи пръснатите по бюрото книги. — Аз определено го направих, поне с онези части, които са свързани с „Одисея“ на Омир.

— И?

— В книгата си Птолемей споменава племе, живеещо в северозападната част на Сардиния. Нарича ги лестригони, също като името на остров Лестригония. Как би могъл Хунайн да не отиде там? Освен това в западната част на Сардиния са открити гигантски статуи, за които се казвало, че пазели острова, като хвърляли камъни по корабите. Точно както правели великаните човекоядци.

Нехир кимна замислено.

Дори Елена започна да се пита дали разсъжденията й не са същите като на Хунайн, накарали го да отплава до Сардиния при първото си търсене на Тартар. Въпреки това разбираше, че трябва да продължи, за да не даде възможност на Нахир да разнищи логиката й.

Тя посочи картата.

— Което ни връща отново към Дедал, на когото е кръстена астролабията. Човек, изобретателен като самия Хефест. Но да не забравяме, че Дедал е бил човек. Не бог. Дори съвременните учени смятат, че може да е бил реална личност. Така или иначе, имаме човек, който можел да създава невероятни неща, почти нечовешки по дизайн и устройство, със сигурност изпреварили времето си. На какво ви напомня това описание?

Нехир се намръщи и поклати глава.

Елена продължи с друг въпрос.