Последната одисея [bg]

Тя стана, отиде при кутията с картата и вдигна капака й. Златните брегове заблестяха около плътното синьо на морето от лазурит. Погледът й обаче се спря върху сребърната астролабия, поставена в гнездото.

Елена знаеше, че това не е сферата, открита в древния кораб. Личеше си, че е съвсем нова.

„Някой е направил копие“.

Снощи двамата с Джо бяха рискували да преместят лостчето отстрани на картата. Отстъпиха няколко крачки, спомняйки си за радиацията.

Бяха чули как механизмите се задействаха, а после кутията забръмча и малкият сребърен кораб, най-вероятно изобразяващ кораба на Одисей, тръгна от пристанището си при Троя. Той продължи няколко сантиметра навътре в Егейско море, след което спря и започна да се върти на едно място.

Бяха направили няколко опита през нощта, но със същия резултат. Елена така и не научи нещо ново и накрая престана да опитва, тъй като се страхуваше, че само поемат радиация без никаква полза.

„И все пак…“

Тя посегна и внимателно извади сребърната астролабия от картата. Не беше посмяла да го направи по-рано, но сега отчаянието я караше да рискува.

— Ако счупиш това чудо… — предупреди я Джо.

— Тихо.

Усещаше, че около астролабията има нещо важно, нещо, което пропуска, което лишеният й от сън ум не може да схване. Вдигна сферата и я завъртя в дланта си. Забеляза малките дупки, подобни на вентилационни отвори за часовниковия механизъм вътре.

„Чакай…“

Прехвърли астролабията в другата си ръка и се обърна към бюрото.

Придърпа фотокопието на дневника на Хунайн, отвори на последната страница и прочете написаното: „Само на мен бе разрешено да разполагам с лъчите на Кораба звезда, трите инструмента, необходими за отключването на единствения верен курс сред многото лъжливи на картата“.

Елена рязко се изправи.

— Ама че съм глупачка. — Подаде астролабията на Джо. — Подръж това.

Той се подчини с кисела физиономия, сякаш му подаваше гърмяща змия.

Елена бръкна в джоба си и извади трите бронзови игли, които бяха изпаднали от дневника на Хунайн. Капитанът пазеше нещо много повече от стари книги.

— Какви са тези неща? — попита Джо, когато тя го приближи с бронзовите пръчици.

— „Лъчите на Кораба звезда“ — каза тя, цитирайки дневника. — Като морски археолог трябваше вече да съм се сетила. Корабът звезда е едно от старите имена на Полярната звезда, която води мореплавателите от хилядолетия.

— И защо това трябва да е важно?

Тя игнорира въпроса му и заразглежда малките флагчета върху иглите. Върху тях имаше по един мъничък арабски символ. Докато Джо държеше астролабията, Елена затърси същите символи върху повърхността й.

— Ето те — прошепна тя, когато видя единия.

Внимателно пъхна иглата със същия символ в малката дупка. След още търсене намери втория символ и пъхна другата игла.