Последната одисея [bg]

— Обзалагам се, че това са местата, на които според Хунайн е спирал Одисей. Може би последното е островът на циклопите, или може би на вълшебницата Кирка…

Ковалски гледаше как корабът напуска Егейско море и минава покрай южния край на Гърция. След това се завъртя, докато пресичаше Йонийско море.

Елена посочи.

— Мисля, че това представя момента, когато хората на Одисей отворили торбата с ветровете, дадена им от Еол, като си мислели, че в нея има злато. Освободените ветрове отдалечили кораба от родината на Одисей в Гърция.

Накрая сребърният кораб се стабилизира, когато заобиколи края на ботуша на Италия и мина покрай остров Сицилия. След него продължи към редица малки златни острови, върху които имаше миниатюрни рубини.

Вулкани.

Двамата погледнаха през прозорците на яхтата към осветените от слънцето конуси на Вулкано. Ковалски почти очакваше да види как голям сребърен кораб минава покрай яхтата и се насочва към острова.

— Изглежда, че наистина са идвали тук — каза Ковалски и насочи вниманието си обратно към картата.

След като стигна веригата вулканични острови, малкият кораб отново спря.

Елена стисна ръката му.

Двамата отново затаиха дъх.

„Накъде ще продължи?“

Но сребърният кораб си остана при островите.

Накрая Ковалски издиша.

— Може нещо да е счупено.

Елена поклати невярващо глава.

— Тогава може би трябва да въведеш други координати. Да преместиш иглите към…

Кутията на масата се разтресе, карайки и двамата да подскочат. Бръмченето се усили, докато не заприлича на свистене на чайник, след което цялата повърхност на Средиземноморието се разцепи навън от вулканичните острови и се покри с паяжина от пукнатини. От тях сякаш заизлизаха серни пари.

Ковалски дръпна Елена назад.

— Ще гръмне.

— Не. — Тя освободи ръката си и приближи картата. Погледът й проследи плетеницата пукнатини, които се пресичаха в морето. — Точно както е написал Хунайн. За многото лъжливи курсове на картата.

Обзет от любопитство, Ковалски се престраши да застане до нея.

Пред очите им пукнатините се затвориха и заличиха лъжливите курсове толкова съвършено, че лазуритът отново заприлича на едно цяло парче.

Остана само една пукнатина — и тя се разшири.

От нея със съскане излезе пара, заменена от златисти пламъци, захранвани от горивото в картата. Те образуваха огнена река, която течеше на запад от бреговете на Вулкано, през Тиренско море до южната точка на Сардиния, след което продължи на юг, докато не стигна до северния бряг на Африка, откъдето отново се насочи на запад.

Елена се наведе още повече, без да обръща внимание на горещината и радиацията.

— Цялата тази драма прилича едва ли не на огнена презентация на движението на тектоничните плочи. Виж как…

— Корабът пак потегли — предупреди я Ковалски, принуждавайки я отново да се изправи.

Малкият кораб при остров Вулкано с рубинените му върхове отново заплава, спускайки се в златната огнена река. Пламъците го скриваха през по-голямата част от пътя му, но той проблесна, когато спря при Сардиния, след което зави и се насочи на юг към Африка.