Последната одисея [bg]

Джо бавно закрачи из салона, като заобикаляше купчините. Веригата на краката му дрънчеше на всяка крачка. Той се мръщеше и стенеше от време на време. Раната на бедрото очевидно го болеше.

Чувство за вина налегна Елена.

„Ако не реша тази задача, той ще страда още по-лошо“.

Джо продължи да дрънчи и да стене, докато накрая тя не издържа.

— Би ли престанал, ако обичаш?

Джо трепна.

— Извинявай.

Той се опита да се отпусне тихо на канапето, но от това веригата му само задрънча още по-силно. Накрая се добра до коженото кресло и седна.

— Как върви?

Вместо отговор тя се хвана за главата.

— Може би ще ти помогне, ако го обясниш на глас — предложи той. — Грей винаги обича да го прави.

Елена не знаеше кой е въпросният Грей, но реши, че Джо може и да е прав. Тя погледна трите извисяващи се конуса на Вулкано. Беше прекарала по-голямата част на нощта в четене за Хефест и бе потърсила всички споменавания за творенията на бога ковач, които никак не бяха малко.

Богът изработил специални вълшебни стрели за ловкинята Артемида, които никога не пропускали целта си. Създал доспехи за безброй герои, включително и за Ахил от „Илиада“. Но Елена беше съсредоточила вниманието си най-вече върху изработените от него автомати.

Дори в тази област Хефест се оказа доста деен. Построил храм на бога на музиката Аполон и го украсил с Келедони Хризеи, шест златни статуи на жени, които пеели по команда. За цар Минос изработил бронзово ловджийско куче на име Лелапс. Според „Аргонавтика“ на Аполоний Хефест създал цяла армия от бронзови воини, които след като се събудели, можели да убиват, докато не бъдат унищожени.

Две творения обаче й се бяха видели особено интригуващи, тъй като й напомняха за разказа на Джо за срещата на Мак с бронзовите машини за убиване.

— Нека ти прочета нещо — каза Елена, изрови отново „Аргонавтика“ от купчината книги и я отвори. Намери отбелязания пасаж и зачете на глас — „Богът майстор Хефест изработил за двореца на Еет два бика с бронзови крака и муцуни, които бълвали ужасни пламъци през ноздрите си“.

Джо се поизправи.

— Прилича на онова, което Мак и Мария видели в пещерата. Нещото, което се опитало да ги нападне.

Елена смяташе, че и тя го беше зърнала, преди да я отведат. Помнеше, че беше видяла някаква рогата огнена фигура да излиза от пушека на горящия кораб.

— Били наречени халкотаври — каза тя. — Известни и като Колхидски бикове. Ужасяващи създания с тела от бронз, сребърни рога и рубинени очи. Накрая били укротени от водача на аргонавтите Язон, който угасил пламъците им със силна черна отвара, дадена му от вещицата Медея и наречена „фармака на кръвта на Прометей“.

Джо я погледна, без да схваща намека й.