Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам, че ме поучаваш — изуми се Пени, мятайки кърпата на рамената си. — Това май е като поговорката «Присмял се хърбел на щърбел».
Той сложи ръка върху белега на бузата си, който все още гореше.
— Престани, Пени. Толкова ли не можеш да разбереш, че този мъж просто иска да се възползва от теб за известно време? — сопна се той.
Жената се усмихна, погледна го, след това отметна глава и избухна в смях.
Разярен, Джо застана пред нея, скърцайки със зъби.
— Чудесно — прибави тя и смехът й внезапно секна. Отправи му яростен поглед. — Ти не ме искаш, но в същото време не позволяваш никой друг да ме има. Много ти благодаря.
Тя се запъти към душ кабината и затръшна вратата, заключвайки я умишлено. Светлината се включи, последвана от струите на душа. През отдушниците на тавана се издигна пара.
Какво ставаше, по дяволите? Не го ли бе обвинила току-що, че не я желае?
Слисан, Джо се замисли над думите й. Някога това може и да е било вярно, но сега, след като я бе опознал по-добре, разбира се, че я желаеше. Беше невероятна. Единствената причина, поради която не бе измъкнал нещо повече от целувка миналата вечер, беше, че я уважаваше, при това очевидно повече, отколкото тя самата се уважаваше.
Той се приближи до вратата на душ кабината и почука.
— Какво? — извика Пени, очевидно все още разгневена.
— Кой, по дяволите, ти каза, че не те искам? — попита той.
— Не мога да те чуя — отвърна гласът й отвътре.
Това вече беше очевидна лъжа. Чуваше го дори прекалено добре. За нейно съжаление една заключена врата не беше пречка за него, не и когато ключът бе на трегера точно над главата му. Той го взе и отключи.
Озадачена от внезапното му влизане, Пени се отдръпна към задния край на струята на душа. Бяха на малко повече от ръка разстояние.
Единствената крушка над главите им разкри, че бе свалила бикините си. Тя стоеше там, с гръб към стената, напълно гола, с женствени форми, покрити с капчици вода, присвита заради струята студен въздух, която бе нахлула с влизането му.
Джо затвори вратата. Надигналото се в главата му напрежение се спусна към слабините и го накара да се възбуди болезнено. Беше толкова красива.
— Проблемът на старшия офицер е — произнесе гърлено, — че не уважава жените.
— О, а ти ги уважаваш — контрира го тя и се пусна от стената, за да сложи ръце на бедрата си.
В тази поза изглеждаше великолепно.
— Да, уважавам ги — изръмжа той, объркан от наперените й малки гърди.
Дланите го сърбяха да ги докосне.
— Е, много ти благодаря, но не от уважение имах нужда тази вечер.
Думите й приковаха погледа му в лицето й. Шокиран, той осъзна, че благочестивата му малка съседка е точно толкова човек, колкото и той самият. Сърбежът по дланите се разнесе по цялото му тяло.
— Искаш да бъдеш унизена? — попита я, посягайки към копчетата на ризата си. — Мога да уредя това.
Очите на Пени се разшириха, но тя не пророни нито дума, за да го спре. Джо продължи да се съблича, като измъкна ризата от дънките си и я хвърли на пейката, заедно с потника. После изрита обувките и се освободи от панталона, без да го е грижа, че го влачи по водата, събрала се на пода.
Най-сетне беше гол като нея. Двамата стояха в противоположните ъгли на пълната с пара кабина и се гледаха втренчено. В следващия момент като по някакво неизречено споразумение се срещнаха под струята, сблъсквайки взаимното си желание.
Джо заплете пръстите си в косата й. Като си я представи за миг в ръцете на старшия офицер, задръжките му паднаха и той дръпна главата й назад, за да я накаже с ожесточена целувка. Тя му отвърна със същата страст. Тъй като беше подстриган прекалено късо, го сграбчи за ушите и пъхна езика си в устата му. Наложи й се да се повдигне на пръсти, за да осъществи това отмъщение.
Беше по-гореща от която и да било жена, с която е бил преди. Искаше му се да вярва, че той, а не старшият офицер я е възбудил така. Потръпна от чувството за собственост, което го заля, докато плъзгаше дланите си по всеки сантиметър от хлъзгавото й мокро тяло. Той бе единствено дете. Не обичаше да дели с никого.
Но и не можеше и да й се насити. Раздразнен от разликата във височината им, Джо я прихвана отзад и я повдигна. В същото време тя се покатери върху него и обви краката си около ханша му, търсейки опора.
О, да, сега вече си пасваха и чувството бе невероятно. Меката й мокра кожа се триеше в неговата. Джо я подпря на стената и освободи едната си ръка, за да завърти душа така, че струята да се стича между тях. Пени се загледа в нея, усмихна се и се отпусна под водния масаж.