Последният човек, или странната история на Робинзон К.
- Автор: Богати Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният човек, или странната история на Робинзон К.». Краткое содержание книги:
— Няма никакво обозначение — прозвуча отговорът. — Използувате овехтели, безсмислени категории, Робинзон. Човек — това е езиково понятие. Ако се абстрахирате от езика — живо същество, което притежава съзнание. За разлика от съществата, непритежаващи съзнание, за които също може да се намери събирателно име.
— Животно — казах само в интерес на реда. — Правилно, нека останем във вашата система от понятия — продължих. — И двамата сме живи същества, притежаващи съзнание, съзнанието, случайно обитаващо подобни калъфи от прах…
— Не е случайно — прекъсна ме той. — На нашата планета има подобни гравитационни и биологически условия, както и на тази планета. От това следва, че и строежът на телата ни е подобен.
— Разбира се, разбира се, извинявайте. И аз нямах предвид друго, само че лошо се изразих. Приемете го като поетична фриволност…
— Не знам какво разбирате под това понятие. Можем ли да продължаваме?
— Естествено. Нали вие казахте, че е необходимо.
— С което вие сте съгласен, Робинзон.
— Знаете го по-добре от мен.
— Начинът ви на изразяване, Робинзон, ако не се лъжа, е повлиян от нервното състояние, наречено вълнение. „Знаете го по-добре от мен“ — това няма обективен смисъл. Не го знам по-добре от вас, а само толкова, колкото и вие. Знам, че сте съгласен, защото сте съгласен.
— Няма да споря. Ще се старая да избягвам емоциите, тъй като те смущават вас и напредъка на разговора.
— Точно така.
— Радвам се, че се разбираме.
— И това беше ненужна забележка, Робинзон. Разбирателството е полезно явление, а полезните явления носят в себе си чувството на удовлетворение. Не е необходимо постоянно да го изтъкваме.
— Извинете. Аз съм отрасъл на тази планета и при нас условностите играеха немалка роля.
— Знам, Робинзон. Познаваме вашата планета, познаваме историята й, природата й, включително всички неорганични и органични образувания. Да продължаваме.
— От това следва, че преди да слезете с този апарат, вие продължително време сте ни наблюдавали.
— Средствата, с които разполагаме, ни дават тази възможност.
— Средствата, с които разполагате, са създали възможност за унищожаването на хората.
— Създават възможност, което, естествено, не означава, че ние сме ги унищожили.
— Защо не отговаряте направо?!
— Погрешно разбирате целта на разговора ни, Робинзон.
— И без това ще открия за какво мислите! — извиках. — Само въпрос на време е да не остане за мен скрита ваша мисъл.
— Засега няма такава. И междувременно нека ви напомня, че можете да узнаете само онова, за което мисля.
Ето значи, те са решили това, което на мен преди малко, по време на тананикането, ми причиняваше проблеми. И все пак са си останали хора. Въпреки че все още знам толкова малко за тях…
— Да продължаваме — предложих аз. — Каквото и да се е случило, вие знаете, че на тази планета вече няма живот. Същевременно сте притежавали всички познания за нея. Защо сте слезли все пак?
— За вас, Робинзон.
— Ласкаете ме.
— Не това е целта ни. Идвате с нас, Робинзон.
— С вас? Къде?
— На нашата планета.
— Господи!… Момент, трябва да дойда на себе си. Каква полза ще имате от мен…
— Сам ще загинете тук, Робинзон.
— Вероятно. Но дори и в такъв случай, имам ли право да изоставя Земята?
— Пак не разбирам, Робинзон.
— Съжалявам. Ще се опитам да ви го обясня. Знаете ли, това е такъв, морален въпрос. Има малко общо с практиката. Още по-малко с ползата. Тук през изминалите половин-милион и половина години се е развило онова съзнателно същество, което аз преди малко нарекох човек. Не твърдя, че беше кой знае колко свястно, но колкото имаше да се срамува, поне толкова поводи имаше и за гордост. Към същото човечество спадам и аз — не е нито достойнство, нито грях, а просто факт — както бихте казали вие. Само че човек винаги е пристрастен спрямо семейството си. Естествено, не знам при вас има ли семейства. Все едно. Баща, майка, все има, ако не се раждате в колби. А на гроба на родителите си поне веднъж ходят и онези, които приживе не са уважавали майка си, баща си. Не искам да проточвам нещата. А сега стоя тук, при гроба на семейството си. Нямам очи да изоставя човечеството само на себе си, в това кълбовидно гробище. Ако и аз си отида, кой ще се грижи за гробовете? Кой ще носи цветя на морския бряг, за помен на рибите? И кой ще изсвири някоя песен вместо птиците?
— Движите се по погрешна орбита, Робинзон. Мъртвите не съществуват. Задължения към несъществуващи неща: погрешна орбита. Слезте от нея. Има само живи, Робинзон. Само към живите може да има задължения.